Биография

Гари Мур (роден Гари Мур, пълното име на Робърт Уилям Гари Мур, Роден 4, 1952 г. в Белфаст, Северна Ирландия - починал на 6 февруари, 2011) - певец и китарист. За начина на Мур играе китарен звук се характеризира с овърдрайв и поддържане на висока стойност. По време на кариерата си корени през 1960, той си сътрудничи с артисти като Thin Lizzy, Colosseum II, Грег Лейк, Skid Row, шофиране под Тази успешна солова кариера. Той многократно бил като гост-звезда, включително, извършване на соло в песента "Тя е моето бебе» на третата освобождаване на проекта Пътуване Wilburys. Мур взе на инструмента на възраст от осем години, първоначално играят в една много износена акустична китара, и вече в четиринадесет милиона става развива солидно дясна ръка китара, въпреки факта, че той е бил левак. От тогава той има на щастливи фенове на неговата работа с нови творби на повече от тридесет години. Първата група е била Намерения китарист училище баба ", за които през 1968 г. е следвани от на блус-рок Skid Row (Фил Laynott - вокали, Брендън Шийлдс - бас, Ноел Bridzhmen - барабани). Дори и след напускащи Laynotta в Thin Lizzy, групата записва два албума, както и Гари Мур основава Фолк екип д-р Странно Странно, след това през 1973 г. бе последвано от Gary Moore Band (Франк Бойлан - бас, Кели Пиърс - барабани). Стилът на началото на Гари Мур е вариация на звука на Джеф Бек, но от средата на 1970 г. под влиянието на Карлос Сантана, Гари е разработен неговия собствен разпознаваем стил - един писклив, все още една много лиричен стил идеално подходящи като форма в годините на твърди "N тежък През януари 1974 Laynott покани Мур Thin Lizzy Ерик Бел в място, но след 4 месеца на китариста отидохме до Colosseum II Джон Хайсмит, която записва три албума (върху плочките, 1976 и 1977 г. са неговите вокали). През януари-Май 1977 г. Гари Мур работи в Thin Lizzy, а след това отиде до Colosseum II, той се връща през август 1978 г. и излезе отново година по-късно, след един успешен солов сингъл "Parisienne Пешеходни пътеки» (Великобритания-8). През 1979-1980 Мур работи на американския трудно бандата рок G-FORCE (Тони Нютон - вокали, Уили Dee - бас, Марк Nosiff - ударни, Йън Гилън Band)., Който записва един едноименен диск През октомври 1982 г., музикантът е подписан един солов договор «Virgin Records" и покани признатите майстори трудно - барабанистът Иън Пейс, басистът Нийл Мъри, кийбордист и Дон Еъри и вокалиста Чарли Хонг, издава албума "коридорите на властта» (UK-30 / САЩ-149). Независимо от факта, че повечето от Мур "гости", гравитират към твърда форма на готически Харди, музика от Гари обърна безобиден и от полза в търговски условия. Албуми на 1984 и 1985. Англия взе 12-то място, и албум на 1987 г. - 8. Няма специални иновации или енергия мелодичен хард N тежки, Гари Мур не свети. Въпреки това, този висок клас музика, записана със света на рок звезди. През 1990, Гари Мур, издава много достоен албум «Все още Имаш The Blues» (UK-13/US-83), участващи в записа на Албърт Кинг, Албърт Колинс и Иън Тейлър. Тя е гладка и мощна работа, стилизирани тежки блус. "Блус период" в работата на китариста е продължило седем години, остави интересен албум "After Hours», (UK-4/US-145), лайв албум, колекция, телеграма албум "Around The Next мечти» (с Джак Брус и Джинджър Бейкър, в най-добрите традиции сметана) и освещаването на Питър Грийн «Блус За зеленикав» (Великобритания-14). През 1997 г. нов студиен албум «тъмни дни в рая», което е причинило ожесточена негодувание дългогодишните фенове на музиканта. Ако можете E-блус-рок, той беше този, който бе представен на диска. Следните дейности «различни Beat» показа, че Гари Мур започва да се интересува в експериментира с електронно звучене. Комбинацията от трогателен соло китара с твърди Breakbeats може да се тълкува по различни начини - като смела стъпка напред, желанието да се скъса със старите клишета, и като опит да се повиши акциите си в очите на младите хора. Бъдете че тя може, 1997 и 1999 албуми досега са най-спорните и най-интересното в дискографията на китариста. За съжаление, и двамата не успяха да станат видими събития в британската електронна музика, макар и достойни за внимание. През 2004 г. той издава диск «Сила на на" сините », в която всички песни са нова, но играе на стар, типичен на Мур-блус рок. неделя и понеделник, Гари Мур е програмата "Blues сила" на "Planet Rock", радио, където той поставя на въздушни много класически песни блус, докато не забравя как готино. Дискография Шлайфане Стоун, (1973) Обратно на улиците, G-Force (1978) , (1979) коридорите на властта (1982), живеят в Marquee, (1983) Жертвите на бъдещето (1983) Мръсни пръсти, (1984) Искаме Мур! (1984 г.) Бягайте за покритие, (1985) Rockin 'Всяка вечер - на живо в Япония (1986) Wild Frontier (1987) След войната (1989), все още имам блус, (1990) After Hours (1992), испанска китара - най-добър (1992) Блус живи, (1993) Ballads & Блус 1982-1994, (1994) Блус за зеленикав, (1995) около Следваща Dream, (1996) мрачните дни в рая, (1997) в областта - самите Най-доброто от част 1 (1998) Кръв на изумруди - The Very Best част 2 (1999), различен ритъм, (1999) Обратно към Blues (2001) Някои Мур - The Best Of (2002), Белези, (2002) на живо в чудовища на рока, (2003) Силата на сините, (2004) , стар Ню Блус балади, (2006) The Platinum Collection - рок, блус и живо 3 съвкупност диск, (2006) Затвори Както можете да получите, ( 2007), лошо за вас Бебе (2008) най-успешните сингли на британския хит върха парад четиредесет "Parisienne пътека" - 1979 - № 8 "Out в областта» - 1985 - № 5 (*) "Празни стаи" - 1985 повторно проблем - № 23 «Над хълмовете и далеч» - 1986, № 20 «Wild Frontier» - 1987 г. - № 35 «Петък в ума ми» - 1987 - № 26 (**) "След войната" - 1989 - № 37 "все още има Blues (за вас)» - 1990 г. - № 31 «студен ден в ада" - 1992 г. - № 24 «Историята на сините» - 1992 г. - № 40 "Parisienne Пешеходни пътеки» - 1993 повторно записване - № 32 (*) Работна заедно, Гари Мур и Фил Linotte. (**) на Cover «В Easybeats» 1966, № 6 Видео 1985 Емералд пътеките на живо В Ирландия 1987 The Video Singles 1987 на живо В Isstadion 1990 Една Вечер на сините живо Blues 1993 г. 1994 Ballads & Блус 1982-1994 1996 Блус за зеленикав живо 2003 Thin Lizzy Момчетата са върнал в града, Live '78 2003 The Old Grey Whistle Test 2 2003 на живо в чудовища на рока 2004 на живо в Монтрьо от 1990 г. , използвани китари и оборудване в продължение на много години Гари Мур е турил ръката си разнообразие от инструменти, включително Питър Грийн 1959 Gibson Les Paul, Питър Грийн 1961 Fender Stratocaster и 1950 Gibson Les Paul Junior. Той също използва фирми на китара Charvel, Ibanez, Хамер, Джаксън, културното наследство и Пол Рийд Смит, усилватели Маршал, Soldanos, Fender и транзистор Дийн Markley (особено за работа в студио). Няколко думи за лосиона: Гари Мур използва в работата си широка гама от китарни ефекти, включително реверберации Roland Space Ехо, 555, ускоряваща BOSS DS-1, Ibanez Tubescreamer, Маршал Bluesbreaker педал и на Guv'nor, Wah Wah Vox, Dunlop JH1 . В момента маестрото е склонен към Гибсън и Fender китари и усилватели, Маршал, показва един завидна последователност по отношение на електрониката за записи и изпълнения на живо той неизменно придружава от добър стар Ibanez TS10 Classic Tubescreamer. на музиката на Гари Мур в света в цяло и в частност на Блус През последните години, подкрепени от търговския фронт. През 2004-2006 г. той участва в пълен мащаб рекламна кампания, нова линия от усилватели, Маршал, който включва препечатани, включително и класически дизайн от 1960 и 1970, като например известния комбо усилвател «Bluesbraker», празнува веднъж Ерик Клептън. Гари Мур е един от първите музиканти, споменати от номиналния модел на Gibson Guitars. За повече информация за нея може да се намери на уеб сайта на компанията: http://www.gibson.ru/info.php?lp_gary_moore официалния сайт на Гари Мур: http://www.gary-moore.com/ фен сайт на Гари Мур : http://www.garymoorefc.com/