The Beatles - биография

The Beatles / Биография

Бийтълс (на английски The Beatles) е английска музикална поп и рок група от Ливърпул, призната за една от най-влиятелните групи в историята на поп музиката. Нейни членове са Джон Ленън ( 1940- 1980), Джордж Харисън ( 1943- 2001), Пол Маккартни ( 1942) и Ринго Стар ( 1940). Тяхната авангардна музика, начин на поведение и стил на обличане доминират 60-те години и поставят началото на нови модни тенденции. Имат продадени над 1.3 милиарда албума. През 2004, списанието Ролинг Стоун (Rolling Stone Magazine) поставя Бийтълс на първо място в списъка си на 100-те най-добри изпълнители на всички времена.

История на групата

Основаване

През март 1957 година Джон Ленън сформира скифъл групата Куоримен (The Quarrymen). На 6 юли същата година той се запознава с Пол Маккартни и няколко дни по-късно го включва в групата.Spitz (2005), p.93 На 6 февруари 1958 година Джордж Харисън е поканен да гледа изпълнения на КуорименO'Brien (2001), p.12 и след прослушване през март е приет за водещ китарист. Miles (1998), p.47Spitz (2005), pp.126–127

През този период и Ленън, и Маккартни свирят на ритъм китара. След като Колин Хантън, първоначалният барабанист на Куоримен, напуска групата през 1959 година, на ударните се изреждат голям брой музиканти. Приятелят на Ленън Стюарт Сътклиф се включва като бас китарист през януари 1960 година.Coleman (1984), p.212Lennon (2006), p.66

Започвайки с Куоримен, групата сменя неколкократно името си, като преминава през Джони и Муундогс (Johnny and the Moondogs) и Лонг Джон и Бийтълс (Long John and The Beetles). Сътклиф предлага името Бийтълс (The Beetles), в памет на загиналия Бъди Холи и неговата група Крикетс (The Crickets). През 1960 година групата окончателно приема името Бийтълс (The Beatles).

Ранни години

След като неофициалният мениджър на групата Алън Уилямс успява да им уреди договор за участие с клуб в Хамбург, Западна Германия, за тях става належащо да си намерят барабанистLewisohn (1992), p.215 и на 12 август 1960 година те канят Пийт Бест да се присъедини към групата. Четири дни по-късно Бийтълс заминават за Хамбург, където свирят 48 вечери в Индра Клуб и за кратко в Кайзеркелер. След това те прекратяват договора си със собственика на тези клубове Бруно Кошминдер и се преместват в конкурентния Топ Тен Клуб. Кошминдер съобщава на властите, че Джордж Харисън е прекалено малък, за да работи, и на 21 ноември той е депортиран от Западна Германия.Lennon (2006), p.93 Седмица по-късно Маккартни и Бест са арестувани за палеж, след което също са депортирани. Lewisohn (1992), p.24 Ленън се връща в Ливърпул в средата на декември, а Сътклиф остава в Хамбург с германската си годеница Астрид Кирхер. Групата свири отново заедно на 17 декември в Касба Кофи Клъб в Ливърпул, като Сътклиф е заместван от Час Нюби. Spitz (2005), pp.4–5

Бийтълс се връщат в Хамбург през април 1961 година и отново свирят в Топ Тен Клуб. Те са наети от певеца Тони Шеридан, работещ в същия клуб, за да свирят като поддържаща група в поредица негови записи в Западна Германия. Lennon (2006), p.97 След първите записи на 22 юни, продуцентът му Берт Кемпферт сключва договор и с Бийтълс. На 31 октомври Полидор Рекърдс издава от името на Тони Шеридан и Бийт Брадърс сингъла „My Bonnie“, който влиза в западногерманските класации. Spitz (2005), p.250 Когато групата се завръща в Ливърпул, Стюарт Сътклиф решава да остане в Хамбург с Астрид Кирхер, Lewisohn (1992), p.25 поради което Пол Маккартни с нежелание поема бас китарата. Miles (1998), p.74 След като Брайън Ъпстейн става мениджър на групата през януари 1962 година, Кемпферт се съгласява да ги освободи от договора им с Полидор. Компанията Дека Рекърдс отказва да работи с тях и те сключват договор с продуцента Джордж Мартин от Парлофон.The Beatles (2000) p. 68. Miles (1997) p. 88.Miles (1997) p. 90. При завръщането на Бийтълс в Хамбург те са посрещнати от трагична новина — на 10 април Стю Сътклиф умира от мозъчен кръвоизлив.Lewisohn (1996) p. 69. Lennon (2006) p. 109.

След първите записи на Бийтълс в студиото Аби Роуд Джордж Мартин се оплаква на Ъпстейн от свиренето на барабаниста Бест и предлага групата да използва студиен музикант на ударните инструменти. Spitz (2005) p. 318.Spitz (2005) p. 322. Бест е освободен от групата и мястото му заема Ринго Стар. Дотогава той участва в групата Рори Сторм и Хърикейнс, като е свирил и с Бийтълс, замествайки Бест, когато той е болен.Spitz (2005) p. 330. Spitz (2005) p. 328. Мартин все пак наема барабаниста Анди Уайт за една сесия Spitz (2005) p. 353. и той свири в песните „Love Me Do“ и „P.S. I Love You“. През октомври 1962 година излиза сингъла „Love Me Do“, който се качва до 17-то място в класациите във Великобритания. През ноември групата записва втория си сингъл, „Please Please Me“, последван от телевизионния им дебют, изпълнение на живо в програмата за регионални новини „People and Places“.Harry (2000a) p. 854. С нарастването на популярността им във Великобритания, Бийтълс са обсипани с хвалебствия, предвещаващи предстоящата Бийтълмания. Последните им изяви в Хамбург са през ноември и декември 1962 година. За малко повече от година и половина там те имат изпълнения през 270 вечери.

Бийтълмания и турнета

„With The Beatles“

Британската инвазия в Съединените щати

През февруари 1964 година Бийтълс пристигат на турне в САЩ и са посрещнати от близо 4000 души почитатели на летището в Ню Йорк. Те се появяват два пъти в изключително популярното по това време в Америка шоу на Ед Съливан (Ed Sullivan Show) и събират рекордна телевизионна публика от 73 милиона (почти половината от населението на САЩ тогава).

„A Hard Day's Night“, „Beatles for Sale“, „Help!“ и „Rubber Soul“

Само през 1964 издават седем албума. Излиза и първият им филм A Hard Day's Night. През август 1965 пеят в препълнения стадион в Ню Йорк пред 55 хилядна публика, също рекорд за това време.Badman, Keith (2000). The Beatles Off the Record. London: Omnibus Press. 193. ISBN 0-7119-7985-5. През 1965 г. самата английска кралица Елизабет II ги кани в Бъкингамския дворец, за да ги награди с най-високото отличие във Великобритания - прави ги членове на Ордена на Британската империя (Order of the British Empire), отличие давано дотогава само на военни пълководци и държавни глави. През 1965 издават 4 албума. Излиза и вторият им филм Help!.

Усещане за края

Групата продължава със своите многобройни турнета и концерти по света, включително в САЩ - през 1966 пеят в Лос Анджелис. През същата година издават само два албума и предизвикват негодуванието на много религиозни среди, когато Ленън в едно интервю заявява, че Бийтълс са по-известни от Иисус Христос и че християнството е на отмиране.Cleave, Maureen (1966). "How Does a Beatle Live? John Lennon Lives Like This". London

Бийтълс правят (както се оказва по-късно) последната си публична изява — платен концерт, на стадиона Кендълстик парк (Candlestick Park), днес Монстър парк (Monster park), в Сан Франциско на 29 август 1966. Групата иска да се съсредоточи на писането и записа на песни. През 1967 излиза албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, а през 1968 двойният албум The White Album. През тази година групата прекарва известно време в Индия.

Краят

През 1969 година напрежението и неразбирателствата в групата се засилват. Все по-ясно започват са се открояват индивидуалните вкусове и стилове на отделните членове. По това време Джон Ленън формира романтично и професионално партньорство с Йоко Оно. Някои среди обвиняват нея и я сочат като главна причина за разпадането на групата, но истината е, че отчуждението вече е започнало. През септември 1969 година Джон заявява на групата, че напуска. Останалите успяват да го убедят да не го обявява публично докато не излезе последният албум на групата. Разпадането на Бийтълс е обявявено през април 1970, един месец преди да излезе последният им, може би най-успешен албум Let It Be и документалният филм със същото заглавие. Пол Маккартни не е доволен от много от песните, счита ги за незавършени и се опитва да спре албума, но неуспешно. Официално, със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 година.

След Бийтълс

Джордж Харисън: продължава соловата си кариера и издаването на албуми до смъртта си на 58 годишна възраст през 2001 от рак на белите дробове. Участва в концерти с Дийп Пърпъл, Боб Дилън, Принс и на фестивала в Сан Ремо. Интересува се дори от българска народна музика, впечатление му прави хор " Мистерията на българските гласове" с необичайното си звучене.

Джон Ленън: участва в различни политически акции, пацифист, през 1971 излиза албума му Imagine ("Представи си"). След дълги борби с имиграционните власти в САЩ, най-накрая му е позволено да остане да живее в страната през 1975. През същата година му се ражда син, когото наричат Шон. Джон Ленън официално прекратява музикалната си кариера и с удоволствие се заема с отглеждането и възпитанието на сина си. На 8 декември 1980 година вечерта е застрелян на прага на нюйоркския си апартамент. Той е само на 40 години. По цял свят в продължение на часове радиостанциите и телевизията предават песни на Бийтълс и Джон Ленън.

Пол Маккартни: създава група на име Wings ("Крила") и дълго време гастролира с жена си Линда. След нейната смърт продължава соловата си кариера. Записан е в книгата на Гинес като най-успешният музикант за всички времена.

Ринго Стар: продължава да прави турнета със състава си All Starr Band, да издава албуми и да участва във филми.

Членове на групата

Дискография

„Please Please Me“ (Parlophone, 1963)
„With the Beatles“ (Parlophone, 1963)
„A Hard Day's Night“ (Parlophone, 1964)
„Beatles for Sale“ (Parlophone, 1964)
„Help!“ (Parlophone, 1965)
„Rubber Soul“ (Parlophone, 1965)
„Revolver“ (Parlophone, 1966)
„Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band“ (Parlophone, 1967)
„Magical Mystery Tour“ (U.S. only. Released as a Double EP in the UK) (Capitol, 1967)
„The Beatles“ ("The White Album") (Apple, 1968)
„ Yellow Submarine“ (Apple, 1969)
„ Abbey Road“ (Apple, 1969)
„ Let It Be“ (Apple, 1970)