Началото

Ларс Улрих, датчанин по произход, е барабанист и основател на групата.
Соло китаристът на Metallica Кърк Хамет. След успеха на групата той става един от най-копираните китаристи.

През 1981 година, роденият в Дания тенисист Ларс Улрих пуска обява в калифорнийското списание Рисайклър (The Recycler), в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Ларс е увлечен по рок музиката и барабаните, благодарение на баща си, който на 9 годишна възраст го завежда на концерт на Дийп Пърпъл в Копенхаген. Първи на идеята откликва китариститът Джеймс Хетфийлд, с който Улрих се познава още от времето, когато Джеймс Хетфийлд също се е опитал да състави група. Двамата записват първото си демо парче, в което Джеймс пее, свири на китара и на бас. Впоследствие към тях се присъединява втори китарист — Дейв Мъстейн, а малко по-късно старият приятел на Хетфийлд и бивш член на предната му група (нарича се Phantom Lord) Рон Макгавни на бас китарата, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън, след като Хетфийлд и Улрих остават силно впечатлени от стила му на свирене и сценично поведение след случайно посещение на концерт на неговата група. Интересна е историята на името на групата, което всъщност Ларс Улрих „открадва“ от метъл промоутъра Рон Кинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Кинтана предлага списанието да бъде кръстено „Metallica“, но Улрих дава друго предложение и запазва името „Metallica“ за своята група. За съжаление никога няма да се разбере истината за напускането или изгонването на Мъстейн. Съществува споразумение за запазване на тайната  м/у Металика, Мъстейн и Джони Зазула тогавашния мениджер на групата. -"Когато бях в Металика, исках да съм като Бон Скот: исках да се бия, да се напивам... и това ми струва мястото в групата" /Дейв Мъстейн/

В началото Metallica се изявява като откриваща група на Venom, Ози Озбърн и други метъл величия, свиреща музика, повлияна главно от Black Sabbath, Diamond Head, Judas Priest и Thin Lizzy, но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. През 1982 "бял свят вижда" първото дългосвирещо демо „No Life Till Leather“. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум — „Hit the Lights“. През 1983 година, малко след като материалът за първия

Класическият период

В средата на 1983, в състав Хетфийлд, Хамет, Улрих и Бъртън, Metallica записват своя първи студиен албум, озаглавен „Kill 'Em All“, който се определя като рождението на траш метъла. Трябва да признаем, че голям принос и влияние при написването на песните има Dave Mustaine.  Първоначално той е щял да се казва "Metal Up Your Ass", но от музикалния лейбъл сметнали, че то е неподходящо за дебют и групата била принудена да измисли друго. Идеята за новото име била на Клиф Бъртън.  Предполага се че преносният смисъл на "Кill 'Em All - Убийте ги всички" е "Ще ги закопаем" - конкуренцията.  Звукът в тази творба е все още суров, а гласът на Хетфийлд като че ли все още недоизваян, но отговарящ на атмосферата в песните, наситени с бързи, галопиращи рифове, скоростни сола и ярост. Това е без съмнение най-тежкият и агресивен метъл албум, издаван до тогава. Басът заема доста по-централна позиция в сравнение с останалите групи и променя напълно представите за използването на този инструмент. Албумът съдържа и уникален бас инструментал, част от който се използва в ръководствата и учебниците по бас китара. Песента, станала известна като "метъл химн", се нарича „Seek and Destroy“, която създава „канони“ в метъл музиката и остава един от емблематичните образци на жанра. Тя присъства в списъка с изпълнения на почти всеки концерт на групата и най-често го затваря.

С втория си албум „Ride the Lightning“ Metallica, само една година след дебюта си, демонстрират невероятно развитие в музикално и текстово отношение. Композициите са значително по-сложни, лириката по-задълбочена, а Хетфийлд звучи много по-сигурно и убедително. Всяка една от песните въвежда по нещо ново и уникално за метъл музиката. Към познатите тежки рифове са прибавени много мелодични пасажи, кратки меланхолии и чисти вокали на места. Този албум включва и първата „балада“ на Metallica „Fade to Black“, представяща плавно преливане от един мотив в друг коренно различен, започвайки бавно и мелодично и завършвайки с тежки насечени рифове. „Ride the Lightning“ е и първият концептуален албум на Metallica. Основна тема е смъртта, която е разгледана от всички гледни точки. Отварящата песен "Fight Fire With Fire" е свързана с атомните бомби и е явен протест срещу тяхното създаване и използване.
Паметник на загиналия басист Клиф Бъртън, близко до мястото на катастрофата. На него е написан откъс от една мисъл на Бъртън: "Cannot the kingdom of salvation take me home".

През 1986 година излиза албумът „Master of Puppets“, включващ осем мрачни и агресивни композиции. Той е отново концептуален и основна тема са манипулациите от всякакво естество - психически, социални, религиозни. Албумът започва и завършва със скоростни траш парчета, а върхът на инструменталната техника е парчето „Orion“, съставено от три части, с многобройни майсторски сола и затрогващи хармонии и написано изцяло от Бъртън. Много от феновете на групата, а и мнозинството музикални критици определят този албум като най-добрата творба на Metallica за всички времена и един от албумите-емблеми на метъл музиката.

Триумфът на Metallica е помрачен от гибелта на басиста Клиф Бъртън същата година, който загива след като бусът, превозващ групата на турне в Швеция катастрофира. Вечерта след последният концерт са теглили карти за да си разпределят местата за спане в автобуса.За съжаление Клиф изтегля Ас пика и избира мястото на което обикновено спи Кърк.При преобръщането на автобуса изхвърча през прозореца след което е затиснат(премазан от автобуса).На пътя няма следи от заледяване.Предполага се че шофьорът е заспал на волана.След трагичната му смърт Металика не е това което беше.Останалите членове на Metallica се отървават само със стрес. Групата е в тотален шок, но все пак решава да продължи творческата си дейност, като за целта се присъединява дългогодишният фен на Metallica Джейсън Нюстед.
Снимка на концерт от последвалото турне "Damaged Justice Tour" след издаването на албума "...And Justice For All"

С новия басист през 1988 Metallica издават може би най-амбициозния си албум "...And Justice For All". В него се намира инструменталът "To Live Is To Die", посветен на загиналия Клиф Бъртън, съдържащ част от написана от Бъртън лирика в края на парчето:

„When a man lies he murders some part of the world-
These are the pale deaths which men miscall their lives,
All this I cannot bear to witness any longer-
Cannot the kingdom of salvation take me home"

Албумът се отличава със сложността и продължителността на изпълненията (няколко песни достигат продължителност от около 9 минути) и епични текстове. Епосът „One“, написан по антивоенната новела на Далтон Трумбо „Johny Got His Gun“, е първото парче на Metallica, сдобило се с видеоклип. Клипът не е нещо особено по отношение на качество - той няма за цел да се превърне в средство за масово популяризиране на музиката на групата, а просто да илюстрира песента, и именно в това се крие неговата значимост.

"На границата между новата и старата Metallica - Черният албум"

След "...And Justice For All" следва дълъг период на затишие, преди да бъде издаден през 1991 година едноименният пети албум „Metallica“, известен повече като „Черния албум“, заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Metallica са разочаровани от по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Metallica балади — „Nothing Else Matters“ и „The Unforgiven“. Този албум спечелва и много нови почитатели, които до този момент не са слушали групата. Но определно тази творба запазва тежестта на музиката, присъща на своите предшественици, затова спокойно може да бъде причислена към класиките на групата.

Променената Metallica

След ново продължително затишие Metallica издават своя шести студиен албум „Load“ през 1996 година, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните рифове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по мелодични вокали. Много от песните са повлияни от гръндж вълната, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите — стегнати и елегантни. Стиловата ориентация е продължена и в „Reload“, издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си „Load“.

В стремежа си да покажат своето майсторство и умения в различните стилове, Metallica издават двоен албум, изцяло с кавъри на групи, вдъхновявали ги през годините. Половината от тях са записани в различни периоди от развитието на групата и издавани в различни EP-та, B-Side-ове и бонус дискове (от „Kill 'Em All“ до „...And Justice For All“), останалата част са новозаписани специално за албума преработки. Макар и интерпретации на чужди произведения, Metallica изпълнява по такъв начин песните в албума, че ги карат да звучат като техни собствени.
Снимка на Джеймс Хетфийлд по време на концерта със симфоничния оркестър на Сан Франциско

В период на творческа пасивност Metallica издават пореден албум с кавъри, този път на самите себе си. Излезлият през 1999 година „S&M“ представлява лайв-албум, записан по време на двата концерта на бандата със Симфоничния оркестър на Сан Франциско,дирижиран от Майкъл Кеймън, през април същата година.Специално за този концерт са създадени две нови песни-"No Leaf Clover" и "- Human"

Въпреки че групата е обвинявана в комерсиализация и в тотална промяна на стила, като стремеж да изглеждат атрактивно съобразно с новите модни тенденции на световната музикална сцена, концертите им и до днес са незабравими събития. Те се посещават от десетки, понякога стотици хиляди фенове и почти всяка година Metallica оглавяват най-големите рок фестивали по света. Концертите са енергични и дълги, а в сетовете преобладават най-големите хитове на четворката, като често в изпълненията присъства и много импровизация, така че познатите мелодии звучат и като нещо ново, без обаче да се изкривява основната структура на песните. Изпълненията на живо се отличават и с множество пироефекти и светлинно шоу.

През 1997 година по време на цялото турне Metallica представят шоу, при което в края на концерта се разрушава цялата сцена, включително прожекторите, а голяма част от апаратурата буквално се взривява. В този добре планиран и подготвен театър играят истински актьори и каскадьори. Сцената се превръща в горящ ад, падат прожектори, хаосът е пълен, тичат хора, обгърнати в пламъци и надаващи ужасяващи писъци. След това всичко утихва и настава пълен мрак и тишина. Минута-две по-късно музикантите се появяват отново и се извиняват за инцидента и за уплахата, която са причинили на публиката. Последните няколко песни групата изпълнява на малък подиум, останал в средата на разрушената сцена и при осветление от няколко крушки. Тази суперпродукция струва два милиона долара на седмица според барабаниста Ларс Улрих. Съществува и DVD, заснето по време на концерт от турнето във Форт Уърд - Тексас. През 1999 Metallica изнасят концерт в България в гр. Пловдив.

Историята с Napster

През 2000 година групата подема офанзива срещу мрежата „Napster“, която разпространява безплатно песни на Metallica (и много други изпълнители) в mp3 формат, като се стига дори до съдебен процес.

Оттеглянето на Джейсън Нюстед

През 2001, точно когато Металика влизат в студио, за да запишат новия си албум, басистът Джейсън Нюстед обявява, че напуска групата и се съсредоточава изцяло върху личния си проект „Echobrain“. Няколко месеца по-късно фронтменът Джеймс Хетфийлд постъпва в клиника за алкохолици и бъдещето на групата е сериозно застрашено. След края на лечението си Хетфийлд се завръща и Металика започва работа по своя нов албум, като бас партиите са изсвирени предимно от продуцента на албума Боб Рок. Записите на албума са завършени, когато към групата се присъединява бившият басист на Suicidal Tendencies и Ози Озбърн Робърт Трухильо, а по ирония на съдбата присъединилият се към Voivod Джейсън Нюстед свири за Ози Озбърн на фестивала Ozzfest 2003. Същата година новият албум „St. Anger“ е издаден и печели награда „Грами“ за най-добро метъл изпълнение.

Завръщане към корените

През февруари 2006 групата обявява, че Рик Рубин ще продуцира следващия им албум. На 25 юли 2008 г., на стадион Васил Левски в София групата свири пред около 50 000 зрители. Това е най посещаваният рок концерт в България. Около месец и половина след това, през септември е издаден новият албум, озаглавен "Death Magnetic". Концептуален е, а както името показва тематиката е смъртта. Този албум изключително много прилича на първите пет, а самите Metallica го определят като "моста" между албумите „...And Justice For All“ и „Metallica“.

Death Magnetic

"Death Magnetic" е деветият студиен албум на американската хеви метъл група Metallica.Албумът е първият, в който басиста Робърт Трухильо участва в студийните записи (в St. Anger продуцентът Боб Рок изпълнява басовите партии при записването му), а Рик Рубин e продуцент. Death Magnetic също маркира първия период в историята на групата, когато всички членове на Metallica допринасят към всяка една песен, и е първият албум от двадесет години, след ...And Justice For All, включващ инструментално изпълнение.

От 12 май 2008 г. албумът е активно промотиран на специално създадения за тази цел сайт, озаглавен „Mission: Metallica“, където ежедневно се публикуват фото и видео материали от задсценичната работа на групата в студиото за запис. На 14 юни е обявено официалното заглавие на албума, последвано от показване на обложката на 17 юли, на която е изрисуван метален ковчег с черни и бели ивици около него, символизиращи метални стърготини попаднали в магнитно поле. На обложката също е изобразено слабо променена версия на оригиналното лого на Metallica, използвано в първите пет албума. Въпреки че албумът не съдържа заглавна песен, думите „death magnetic“ са използвани в песента „My Apocalypse“.

Източници
http://bg.wikipedia.org/

Последна редакция от tmsyp - 15.09.2011, 10:20