Когато Фиш, солиста на Мерилиън, напуска групата през 1988 г. след четири издадени албума, е сменен от харизматичния Стив Хогарт. Бивш член The Europeans, а понякога и сътрудник на “The The” и Джулиан Коп, Хогарт донася ново сърце и енергия на групата.

     Прогнозите за гибел на групата бързо са разсеяни, по отношение на цели девет нови албума. Хогарт - наред със съществуващите членове Стив Ротари (Steve Rothery) (китара), Марк Кели (Mark Kelly) (клавишни), Пийт Треуавас (Pete Trewavas) (бас) и Иън Мозли (Ian Mosley)(барабани) - съживява и постоянно предефинира звученето на Мерилиън. Те проправят нови музикални територии с поредица от находчиви, емоционални албуми, обръщащи достатъчно внимание на капризите на музикалната мода и представящите ги радио излъчвания.

     След издаването на “marillion.com” през 1999 г., с цел освобождаване от натиска на звукозаписните компании, групата стартира собствено музикално студио (с име Intact imprint) и става независима. Започва издаването на някои от най-добрите песни в нейната кариера.

     Благодарение на новаторската прегръдка на Интернет, Мерилиън навлизат в уникално и близко отношение с феновете си. От спонсорираните турнета в САЩ до финансирането на записите на последните албуми, глобалната аудитория фенове на Мерилиън е уникална в своята обич и преданост. Страстната и огромната подкрепа позволява на групата да излезе от конвенционалната музикална индустрия и да намерят своя собствен път.

     През 2001 г. за “Anoraknophobia” Мерилиън правят първата по рода си стъпка и искат помощ от феновете си 12 месеца преди излизането на албума. Група от 12 000 души се регистрирали, което помага за финансирането на записа.

     Групата отново работи с феновете си за предварително финансиране на шедьовъра от 2004 г. “Marbles”, но този път парите са от кампания представяща албума.

     Когато синглите “Don't Hurt Yourself” и "You're Gone" , влизат в UK топ 20 и върви нагоре до номер 7 - всички в музикалния свят са изумени.

     Не е лошо за група без голяма медийна подкрепа.

     Но това е само късен обрат в 23-годишната история на групата, който довел до убеждението, че това, което се прави означава нещо истинско.

     В лицето на невежеството и апатията, Мерилиън продължава да не се поддава на предубеждения и етикетиране. Групата се превръща в музикална сила - от тези, които вече обичат Мерилиън, те са нещо специално, до всички останали, които чакат любовта си.

     Албума от 2007 г. “Somewhere Else” достига номер 24 в британската класация за албуми, а последния сингъл “Thankyou Whoever You Are” изкачва до 15 място в класацията за сингли. Новият албум “Happiness is the Road” е двоен с продължителност 110 минути, а албума озаглавен “Essence” е музикално приключенско пътешествие за проучване на най-големият въпрос в живота: “Какво е всичко това?!”. Албума е издаден изключително чрез сайта на групата www.marillion.com на 20 окт. 2008 г.

     2009 г. носи нов студиен акустичен албум “Less Is More”. Издаден в цяла Европа в сътрудничеството на “Edel music”, този проект е един шанс за Мерилиън да изгрее в нова светлина за своите песни. Групата избира песни, някои от които никога не са издавали в акустичен вариант, като им дава ново звучене с нов аранжимент.
     Това, което Мерилиън развиват по време на записите на този албум е истински поп експеримент: да лишат песента от първоначалния й облик, за да я възстанови с изцяло нов подход, за да започне само с мелодията и голата последователност акорди.
     Всички петима членове на групата вкарват песните в неочаквани нови музикални територии, за да покажат същността на парчетата си в тази алтернатива - интимен и вълнуващ формат.

Източници
www.marillion.com

Последна редакция от lbl - 09.02.2010, 13:09