Ищар нашумя
изключително много с хитовете “Last Kiss” и “C’est La Vie”. И двете
парчета са включени в дебютния албум на Ищар – “The Voice Of Alabina”.
Преди да започне соло кариера Ищар
беше вокалистка в култовата етно формация – Алабина.
В първия си соло албум, в
който повечето парчета са изпети на френски,
Ищар се доверява на някои от най-талантливите френски
музиканти и текстописци: Жан-Жак Голдман, Жак Венерусо, Лионел Флоранс,
Дидие Барбливиен. В “The Voice Of Alabina” има песни на английски,
арабски, френски и дори на иврит.
Ищар е родена и израсла в
малкото градче Хаифа е Израел. Още от малка обича до довежда нещата до
край. “Когато бях на две годинки, на рожденния ми ден ми казаха да не
пипам огъня. Пипнах го и ототгава имам белег на ръката, който и до ден
днешен си стои.” За да запише и композира албума си Ищар слуша много различна музика, от
която взема само идеите, които й харесат: “Винаги разчитам на интуицията
си”, споделя тя.
Ищар обича да говори за себе си,
но в същото време предпочита да запази в тайна тийнейджърските си
години. “Започнах работа на 15 години. Понеже родителите ми бяха много
заети с кариерите си, трябваше да се грижа да двете си сестри. Заедно
пишехме домашните, а сама се грижех за къщата. Обожавах тези
отговорности.” Тогава се случват и няколко събития, които завинаги
белязват живота й. “Родителите ми се разведоха, когато бях на 16.
Въпреки че по-късно отново се събраха, разводът много ме промени.” За
трите сестри започва да се грижи баба им Нона, на която е посветено
последното парче в албума – “Je N’oublie Rien”. Някъде по това време Ищар става солистка на училищния хор,
а след това започва да пее в местна група. Разочарована от любовта на
живота си, Ищар се премества в
Австралия, където живее девет месеца. Когато визата й изтича
изпълнителката решава да не се връща при семейството си в Израел и си
купува самолетен билет за Франция. Ищар
знае френски от малка, тъй като в семейството й се говори предимно този
език: “До 4 годишна възраст това беше единственият език, който
говорех.” На 8 годишна възраст бъдещата изпълнителка научава арабски в
училище.
Днес Ищар мисли на френски, брои
на иврит и пише на английски. “Не съм си избрала да се родя в Хаифа, но
избрах Париж, защото той беше моята съдба. Във Франция най-накрая
намерих това, което търсих. Преоткрих себе си. Най-накрая разбрах коя
съм.” Въпреки че е еврейка, Ищар
се увлича по Кабала и твърди, че нейната религия е “мъдростта”. В
най-големия хит на изпълнителката “Last Kiss” е залегнала концепцията на
монотеизма. Това е и единственият текст от албума, който е написан от Ищар. В него тя моли небето да
“разтвори” океаните, за да може да целуне човека, когото обича.
Ищар пристига в Париж в началото
на 90-те – сама и неизвестна. Въпреки че е възхитена от песните на
Патрисиа Каас и Жан-Жак Голдман, първите и изпълнения на френска земя са
на английски стандарти. В продължение на 3 месеца Ищар пее в заведението “Les Halles” –
всяка вечер по пет часа без прекъсване. Там е забелязана от шефа на
музикалната компания “Atoll Music” – Шарл Ибгуи. Не след дълго Ищар се сдобива с договор и е включена
като вокалистка на етно формацията Алабина. През 1996 групата записва
едноименния хит и тръгва на световно турне. След края му Ищар решава, че е време да се отдаде
на самостоятелна кариера и започва работа по първия си албум. “The Voice
Of Alabina” е резултат на дългогодишен труд и събира на едно място
всички влияния от жовита на Ищар
– еврейски, арабски, френски и английски.