Фреди е роден на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар (тогава колония на Великобритания, сега част от Танзания), в иранско семейство, изповядващо зороастризъм и на британска чиновническа служба. Първите си 14 години прекарва в различни британски колонии. Започва да свири на пиано 7-годишен. Получава основно и средно образование в Индия - в началото учи в Бомбай, а по-късно в Мазагон. От тогава са и първите му изяви като музикант - в училищната рок-група The Hectics.

През 1959 г. семейството се премества в Англия. В училище постоянно го дразнят заради необичайната му външност и говор. Без да получи одобрение от родителите си, постъпва в колежа за изкуства и дизайн. Тези умения по-късно Меркюри използва при създаването на герба на групата Куин. По това време Меркюри свири в блус-групата Wreckage. Състудент го запознава с музикантите от малко известната група "Смайл" („Smile“) - Брайън Мей и Роджър Тейлър. Меркюри се присъединява към тях през 1970 г. и приемат името "Куин"'.

 Като дете Меркюри слуша много индийска музика и едно от първите му влияния идва от боливудския певец Лата Мангещар, благодарение на когото е имал възможност да посети Индия. След като се премесва в Англия, става фен на Арета Франклин, Ху, Джим Кроче, Елвис Пресли, Лед Цепелин, Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Джон Ленън и Бийтълс. Друг от любимите му изпълнители е Лайза Минели. Веднъж той обяснил това така: "Едно от най-ранните ми влияния дойде от "Кабаре". Изключително много обожавам Лайза Минели. Начинът, по който предава музиката си, неспирната ѝ енергия."

Въпреки че гласът на Фреди Меркюри е естествен баритон, той пее много от песните си в гамата на тенора. Биографът Дейвид Брет описва гласа му като "ескалиращ между равнището на дълбокия от дъното на гърлото, рокаджийско фрачещ до нежен, вибриращ тенор, а след това до висок и писклив. Има перфектният колорит, чист и кристален във високите тонове." Испанската сопрано певица Монсерат Кабайе, с която той има записан албум, е изразила мнението си за гласа му така: "Разликата между Фреди и почти всички други рок звезди е в това, че той продаваше гласа си. С напредъка в кариерата на Куин, той непрекъснато променяше най-важните моменти в песните си, когато изпълняваше на живо, често хармонизирайки с половинки, третинки и една пета тонове. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности, макар и винаги да е признавал, че не е получавал вокални уроци.

Стилът на „Куин“ непрекъснато се мени. В едно музикално произведение звучат причудливи смесици от рок и опера, източни мелодии и мощни хорали. Фреди e блестящ пианист и държанието му на сцената заразява всички. В живота не е този Фреди, който е на сцената - много по-срамежлив и тих. Не обича да дава интервюта. Харчи над 4 милиона паунда за парти, по повод свой рожден ден. Организираните от него празненства се помнят и до днес със своята пищност, великолепие и разюзданост. 39-ят рожден ден е увековечен в клипа от песента "Living on my own".

Маниак на тема котки - имал общо 8, предимно персийци.

Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН на 24 ноември 1991 г. в Лондон. През годините той упорито и до последно отрича за болестта си. На 22 ноември 1991 г. Фреди вика мениджъра на "Куин" Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва съобщение за пресата:

„ Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици, искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките ми. Но настъпи моментът приятелите ми и феновете. “

24 часа по-късно Фреди умира.

Погребението е по зороастрийски обичай. Фреди е кремиран.

Завещава част от богатството и дома си в Лондон на дългогодишната си приятелка Мери Остин, до днес нейна собственост. Останалият дял оставя на сестра си и на част от домашния си персонал.

На 20 април 1992 г. на стадион Уембли в Лондон се състои концертът The Freddie Mercury Tribute Concert с участие на звезди от световен мащаб за поклон пред великия музикант. Сред тях са Джеймс Хетфийлд от Металика, Роджър Долтри от Дъ Ху, Дзукеро, Пол Йънг, Сийл, Елтън Джон, Джордж Майкъл, Аксел Роуз от Гънс енд Роузес, Робърт Плант от Лед Цепелин, актрисата Лайза Минели вокалът на Деф Лепард Джо Елиът и други. В негова памет през 1995 г. е издигната статуя в швейцарския град Монтрьо.

Творчеството на Фреди Меркюри не секва и след смъртта му. Или поне това впечатление остава у феновете, след като през 1995 г. е издаден албума с многозначителното заглавие "Made in Heaven" ("Създаден в Небесата"). Той съдържа неиздавани студийни записи и импровизации на музиканта и остава начело на класациите с едноименния сингъл няколко седмици. Като един пореден трибут за твореца Фреди Меркюри.

Източници
http://bg.wikipedia.org/...D1%86%D0%B0

Последна редакция от mercuryforever - 31.05.2010, 00:25