„Ийгълс“ (, по правилата за транскрипции след 1995 г. правилният правопис е Ѝгълс) са американска рок група, която е сформирана в Лос Анджелис в началото на 70-те години на 20-ти век. С пет номер-едно сингъла и четири номер-едно албума Ийгълс са сред най-успешно записващите изпълнители на десетилетието. В края на 20-ти век два от техните албума, Eagles: Their Greatest Hits 1971–1975 и „ Хотел Калифорния“ (Hotel California), се нареждат сред най-успешно продаваните албуми според Асоциацията на Американската Звукозаписна Индустрия (RIAA). Най-продаваният студио-албум „Хотел Калифорния“ се определя като 37-ят албум в „Ролинг Стоун“ (Rolling Stone) листата „The 500 Greatest Albums of All Time“ („500-те най-велики албума за всички времена“), a групата е категоризирана на 75-о място в листата на Rolling Stone „100 Greatest Artists of All Time“ („100-те най-велики изпълнители за всички времена“). Те са също най-добре продаваната някога американска група с Eagles: Their Greatest Hits 1971–1975, който е най-добре продаваният албум в САЩ до момента. „Ийгълс“ се разделят през 1980 и са извън сцената за 14 години, но се събират отново през 1994 за „Hell Freezes Over“ („Адът замръзва“) („За записа, ние никога не сме се разделяли. Ние просто си взехме ваканция от 14 години“). Оттогава те пътуват прекъсващо и през 1998 г. са въведени в Рок и Рокендрол Залата на Славата. На 2 февруари 2007 Дон Хенли, барабанист и певец на групата заявява в списание „ Билборд“ (Billboard), че нов албум на „Ийгълс“ се очаква в следващите 60 до 90 дена.

История

Сформиране и успех

Групата е сформирана през 1971, когато тогавашният мениджър на Линда Ронстат Джон Бойлан измъква Глен Фрей, Берни Лидън и Ранди Майснер от техните предишни групи. Последните двама са за кратко барабанисти, докато Фрей се обажда на Дон Хенли, когото е срещнал в един нощен клуб — „Трубадур“ в Лос Анджелис. Te акомпанират на Ронщадт на двумесечно турне, след което решават да създадат тяхна собствена група. Новата група избира името „Ийгълс“ като преклонение пред „ Дъ Бърдс“ (The Byrds, Лидън е бил в „The Flying Burrito Brothers“ с бившия басист на „The Byrds“ — Крис Хилман)

Техният първи албум „Eagles“ е пълен с естествен, понякога чист кънтри рок и извежда три сингъла в Топ 40. Дебютният сингъл „Take it easy“ е песен, писана от приятел на Глен Фрей, негов близък и колега кънтри рок-музикант — Джаксън Браун. Фрей го чува да изпълнява песента и го пита дали Eagles биха могли да я използват. Браун се съгласява и с няколко нови стиха, добавени от Фрей, песента е записана и става класика, като достига #12 в класацията Billboard Top 100 и избутва Eagles към звездния небосклон. Сингълът е последван от блуса „Witchy woman“ и приятната кънтри рок балада „Peaceful easy feeling“, които са в чарта съответно на #9 и #22. „Eagles“ е голяма сила в популяризирането на кънтри рока, характерен за южна Калифорния, из цялата нация. Листата на списание Rolling Stone „500 Greatest Albums of All Time“ му отрежда #374.

Вторият им албум „Desperado“ e свързан с темата за беззаконията в Дивия Запад и представя склонността на групата за концептуален текстопис. В албума историята за групата Дулин-Далтън e основна тема — в песните „Doolin-Dalton“, „Bittercreek“, „Desperado“(„Главорез“) and „Doolin-Dalton/Desperado“. Въпреки че той създава класика — Tequila Sunrise („Текила на изгрев слънце“) и Desperado, бившият успява да влезе в Billboard Hot 100, достигайки # 64, докато последният всъщност не постига голям успех в топ-листите. Единствено албума Desperado сингълът „ Outlaw Man“ (Беззаконен мъж") достига до по-висока позиция в чартовете — #59. „Desperado“ и „Tequila Sunrise“ стават две от най-популярните песни на Ийгълс. Блусовите песни „Twenty-One“, „Doolin' Dalton (Инструментал)“ и баладата „Saturday Night“ са забележителни със способностите на (иначе китариста) Бърни Лидън на банджо, т.нар.fingerpicked китара и мандолина.

Първите два албума са продуцирани от Глин Джонс, който преди това е работил с „ Бийтълс“, „ Лед Цепелин“, „ Роулинг Стоунс“ и „ Дъ Ху“. Групата търси рока, но Джонс държи да се наблегне върху „месестата“ страна на тяхната двойно-насочена музика. В техния трети албум On the Border („На границата“), Ийгълс започват да продуцират с Джонс, но само след две записани песни се ориентират към Бил Симзик, довел Дон Фелдър да добави т.нар. „слайд“ или „ботълнек“ техника в песен, кръстена „ Good Day in Hell“(„Добър ден в рая“) и групата е толкова впечатлена, че два дена по-късно кани Фелдър да стане петият член на групата. Той се появява само още веднъж в албума — в песента „ Already Gone“(„Вече изминало“), в която изпълнява паметното двойно китарно соло с Глен Фрей. On the Border ражда #1 Billboard сингъл с песента „ Best of My Love“(„Най-доброто от моята любов“), която оглавява чартовете на 1 март 1975 и става първата от петте номер-едно сингъла на групата.

Техният следващ албум One of These Nights(„Една от тези нощи“) съдържа тежък и агресивен рок. Албумът още показва растящата сила на текстописния тим Хенли/Фрей, особено в песента, която носи името на албума- One of These Nights и в спечелилата Грами награда „ Lyin' Eyes“(„Лъжещи очи“). „One of These Nights“ оглавява „Билборд“ чарта на 2 август 1975. Самата песен често е цитирана от Фрей като негова любима. Албумът също съдържа изпреварил времето си като звучене инструментал — „Journey of the Sorcerer“(„Пътуването на магьосника“), която е позната на мнозина като саундтрак към Пътеводител на галактическия стопаджия („The Hitchhiker's Guide to the Galaxy“). One of These Nights е първият #1 албум на Eagles, оглавил поп чартовете. Te достигат своя връх в рока като успехи, но не всичко е толкова добре в групата отвътре.

По това време членовете на групата започват да се карат един с друг. Записитеи пътуванията са брутални от времето след първия дебютен и едноименен албум — избухливостта ескалира, а характерите на музикантите започват да се оказват несъвместими. Между следващия албум и следващото турне, Бърни Лидън напуска групата, разочарован от насоката, която групата е избрала в своята музика. Те не остават за дълго концентрирани върху кънтри рока, който кара Лидън да си тръгне. Наемането на Дон Фелдър означава, че ролята на Лидън може да бъде намалена по изключително добър начин. Групата бързо замества Лидън Джо Уолш, ветеран от такива групи като James Gang („Групата на Джеймс“) и Barnstorm(„Странставащата група“) и соло изпълнител. Следователно те могат да продължат и с програмата за своите турнета.

Междувременно в началото на 1976 е пуснат Their Greatest Hits (1971-1975), който става най-успешният албум в историята на САЩ, като до днешна дата е продал над 27 милиона копия.

Следващият албум на групата, Hotel California, излиза в късната 1976. „ New Kid in Town“ („Ново дете в града“) е #1 хит на 26 февруари 1977, а Hotel California на 7 май същата година. „Life in the Fast Lane“ („Екстремален Живот“) също е голям хит и в процеса става т. нар. catchphrase, като освен това установява желанието на Джо Уолш за повече хард-рок звучене. Въздействащата и меланхолична балада „Wasted Time“(„Пропиляно време“) затваря първата част на записите, но тяхната втора част продължава с инструментали. Албумът приключва с „ The Last Resort («Последно средство»), която песен до днес Фрей смята за най-добрата работа на Дон Хенли. Като цяло «Хотел Калифорния» е назоваван като шедьовърът на групата и се появява във всички листи на най-добрите албуми от всички времена. Към днешна дата са продадени 16 милиона копия в САЩ.

По време на финалния етап на следващото пътуване Ранди майснер решава, че е видял достатъчно хотели като член на Eagles за седем години и напуска групата за относителна почивка в Небраска, за да си почине и започне солова кариера. Игълс заменят Майснер с мъж, преуспял вече в Poco — Timothy B. Schmit (Тимъти.Б.Шмит). През 1977(която година е тогава) останалите в строя на Игълс изпълняват инструменталната работа и бекинг вокалите за албума на Randy Newman (Ранди Нюман) — « Little Criminals» («Малки престъпници»). В албума те са оценени повече като индивидуални изпълнители, отколкото като Игълс, вероятно, за да избегене противоречие по отношение на контракта на Игълс с тяхната звукозаписна фирма.

През февруари 1979 Eagles влизат в студио, за да продуцират техния финален студио албум — The Long Run («Дългото бягане»). Албумът отнема две години, за да бъде създаден, но групата прави последното си — пето парче в Billboard — « Heartache Tonight» («Главоболие довечера») — 10 ноември 1979. Турнето, което трябва да представи албума усилва междуличностните различия между членовете на групата; и още по-лошо — през нощта на 21 ноември 1979 Хенли е арестуван за притежание на наркотици, след като 16-годишна проститутка е получила припадък вследствие на употреба на дрога в хотелска стая. Хенли след това е обвинен в блудство с малолетна. Като притурка Глен Фрей и Дон Фелдър са разделени с полиция и останалите от групата в гримьорната след агитационен концерт за калифорнийския сенатор Алън Крестън. Фрей твърди, че отвърнал на Фелдър след обида към сенатора.

Разделяне

Турнето завършва на 31 юли 1980 в Лонг Бийч Калифорния, когато се скучва това, което Бил Симзик паметно описва като «Дългата нощ на грешния плаж». Фрей и Фелдър прекарват последното шоу, описвайки един на друг боя, който всеки планира да раздаде зад кулисите. «Само още три песни и ще те смачкам, нещастник»-отговаря Фрей на Фелдър, който казва, че наближава края на групата. Фелдър отговаря със заплаха точно когато започват да пеят «The Best Of My Love». Веднага след края на шоуто настъпва хаос и хулиганство. Фрей се нахвърля върху Фекдър, който защитава себе си с китара. За секунди се включват и останалите от групата. Дванадесет полицаи разтървават настървените музиканти.

Изглежда това е краят на Игълс, въпреки че те още дължат на Warners запис на живо от турнето. Eagles Live(появил се през ноември 1980) е микс на Фрей и Хенли. Двамата решават, че те не биха могли да издържат да са в един и същи щат, камо ли в същото студио.

След Игълс

След раздялата всеки от екс-членовете на групата пробва своя шанс в самостоятелна кариера. Джо Уолш вече се е установил като соло изпълнител още през 1970 преди и по време на неговото пребиваване в Игълс.

Уолш опитва да продължи своята соло кариера, която включва хитовете на 1973 — « Rocky Mountain Way» («Каменист планински път») и 1978 — « Life's Been Good» («Животът е бил хубав»), но намира за трудно това след разпадането на групата. Албумът There Goes the Neighborhood («Там отива кварталът») от 1981 е смятан за успешен, но следващите албуми от 80-те се оказват посредствени. По същото време той участва като допълнителен музикант с Дан Фогелберг, Стив Уинууд и Емерсън, Лейк енд Палмър и продуцира албума на Ринго Стар — « Old Wave» («Стара вълна»)

Дон Хенли се оказва с най-добра соло кариера от петимата през този период. През 1982 той пуска добре-възприетия от публиката албум I Can't Stand Still («Аз не мога да стоя неподвижен»), начело с хита — «Dirty Laundry» («Мръсно пране»). Той след това прави сингъл, дует със Стиви Никс –“Leather and Lace"(„Кожа и дантела“). Първият албум бледнее в сравнение с неговия следващ — трясъка на 1984 — Building the Perfect Beast („Строене на перфектния звяр“). В този албум е създаден достигналият 5-та гореща позиция хит и класик-рок радио парче — „Boys of summer“(„Момчета на лятото“). Албумът извежда и #9 хита — „All She Wants To Do Is Dance“ („Всичко, което тя иска да прави е да танцува“), както и „Sunset Grill“ („Печене на залез слънце“). Следващият албум се появява едва през 1989 — The End of the Innocence („Краят на невинността“). Този албум има по-голям успех, като включва хитовете — The End of the Innocence и „The Heart of The Matter“ („Сърцето на проблема“). Това е неговият последен албум, докато през 1994 Игълс се събират отново.

Глен Фрей също открива соло успеха през 80-те години. През 1982 той пуска своя първи албум — No Fun Aloud („Никакво забавление гласно“), който ражда #14 хита — „The One You Love“ („Единствения, когото ти обичаш“). Той последва този албум с The Allnighter, който се отличава с #20 хита „Sexy Girl“ („Секси момиче“). Фрей достига #2 с „The Heat Is On“ („Жегата е нататък“) от саундтрака на „Ченегето от Бевърли Хилс“. Той има и още една песен на тази позиция — „You Belong to the City“ („Ти принадлежиш на града“) от 1985 — саундтрак на Miami Vice („Маями порок“). Той също участва с песните — „Flip City“ („Нахален град“) към Ghostbusters II ( „Ловци на духове II) и «Part of Me, Part of You» («Част от мен, част от теб») към саундтрака за «Телма и Луис».

Възобновяване

13 години след раздялата, е пуснат Игълс кънтри албума, наречен Common Thread: The Songs of The Eagles(1993) («Прост край: Песните на Игълс»). Травис Трит настоява да използва членовете, които са записали Long Run («Дълго бягане») в неговото видео за «Take It Easy» и те отстъпват. След видеото за «Take It Easy» изминава година и групата се събира отново след дълги години на медийна спекулация. Именно тези членове се връщат на сцената — Фрей, Хенли, Уолш, Фелдър и Шмит. «Ние никога не сме се разделяли. Ни само си взехме почивка от 14 години» споделя Фрей на тяхното първо лайв изпълнение през април 1994. Следващото турне ражда лайв албума Hell Freezes Over («Адът замръзва») (наименуван на прочутото изречение на Хенли, който е казал преди, че групата ще се събере отново, когато адът замръзва“, който дебютира на #1 в Billboard чарта и ражда два нови хита — „Get Over It“ („Преодолей го“) и „Love Will Keep Us Alive“ („Любовта ще ни пази живи“).

Избухва спор на 2 септември 1996, когато групата посвещава „Peaceful Easy Feeling“ на Садам Хюсеин в американската демократична партия в Лос Анджелис. През 1998 групата е въведена в Рок и Рокендрол зала на славата. По време на церемонията Фрей, Хенли, Фелдър, Уолш и Шмит изпълняват заедно песните Няколко следващи турнета (без Майснер и Лидън) довеждат до нечуван рекорд по продажба на билети.

През февруари 2001, Дон Фелдър е изгонен от групата. Започват дълги съдебни дела. През 2003 излиза нов техен сингъл за атаките от 11 септември — „Hole in the world“ („Дупка в света“).

На 14 юни 2005, Игълс пускат нова DVD продукция, титулувана „Прощално турне 1 — на живо от Мелбърн“, с две нови песни — „No More Cloudy Days“ („Без повече облачни дни“) и „One Day at a Time“ („Един ден във времето“).

Към 2006 Игълс се състоят от Фрей, Хенли, Уолш и Шмит. На „Прощално турне 1 — на живо от Мелбърн“ те са допълвани от още осем музиканта — барабанист/перкусинист (Скот Краго), китарист(Стюарт Смит), двама клавирни изпълнители (Майкъл Томпсън и Уил Холис) и четирима духови изпълнители (Ал Гарт, Бил Армстронг, Крис Мостърт и Грег Смит), които също свирят на цигулка и допълнителна перкусия. Групата прави турне из Европа през лятото на 2006. През май същата година те дават двучасово специално интервю за BBC.

Техният пръв студио-албум след 1979 се очаква да бъде наречен The Long Road To Eden („Дългият път към Идън“), който е в процес от няколко години. През август 2006 Джо Уолш предсказа излизане през 2007. В края на частен концерт през януари 2007 Дон Хенли каза, че албумът се очаква в период от 60 до 90 дни.

Източници
http://bg.wikipedia.org

Последна редакция от 4efo - 03.11.2009, 15:54