Брус Фредерик Джоузеф Спрингстийн е американски певец, китарист и автор на музика. Роден в на 23 септември 1949 г. в Лонг Бийч щата Ню Джърси. Спрингстийн е един от основателите на направлението хардланд рок, като музиката му варира от комерсиален рок до по-мрачни и близки до фолк музиката песни. Широка популярност Брус Спрингстийн постига със интензивната си концертна дейност, заедно със съпровождащата група "E street band".

Бащата на Брус Douglas Frederick Springsteen е с ирландско-холандско потекло и е работил като шофьор на автобус, а майка му Adele Ann  е дъщеря на емигранти от Италия и е работила като секретарка в съда. Роден и отраснал в Ню Джърси, Спрингстийн е запленен от музиката на седем годишна възраст, когато вижда участие на Елвис в "The Ed Sullivan show". Първата си китара Брус получава, когато е на 13 години.

През 1965 година отива в къщата на Tex и Marion Vinyard, които спонсорират младите групи в града. Те му помагат да стане първи китарист на групата "The Castiles", а по-късно и техен вокалист.

От 1969 до 1971 г. Брус свири в различни клубове в Ню Джърси заедно  с Vini Lopes, Dannie Frederici, Vinnie Roslin, а по късно Steve van Zandt и Robbin Thompson в група "Child", която по-късно е преименувана в "Still Mill".

Въпреки постиганатият по-късно световен успех, Брус никога не забравя свойте корени и често споменава "Великата страна Ню Джърси'' на своите концерти. Известен е с прякора си "The Boss", като в едно интервю казва, че това му харесва  и понякога на концертите си се шегува, като сам се нарича по този начин.

През 1973 г. сключва договор с "Columbia", с помоща на John Harmond. Брус води в студиото свой стари приятели, с които създава групата "E street band". Първият албум "Greetings from Asbury Park N.J" излиза в началото на 1973 г. и въпреки, че печели благоволението на критиката не постига комерсиален успех. Вторият албум. "The Wild, The Innocent & the Street Shuffle" излиза през септември същата година и също получава похвали от критиката, но продажбата му е слаба.

На 22 май 1974 г. известния музикален критик John  Landau след концерт на Брус Спрингстийн пише: "Видях бъдещето на Рок енд Рола, и то се казва Брус Спрингстийн". По-късно John Landau става главен мениджър на Брус и му помага да завърши един от най-успешните си албуми "Born to run". Спрингстийн дава всичко от себе си този албум да бъде комерсиално успешен.

Излизането на албума "Born to Run" през август 1975 г. носи на Брус първият голям успех. Песните  "Born to Run", "Thunder Road", "Tenth Avenue Freeze-out" и "Jungleland" стават тотални хитове във всички радиостанций и са популярни до днес. Много фенове считат "Born to Run" за един от най-добрите рок енд рол албуми на всички времена. С излизането на този албум Брус се появява и на страниците на "Times" и "Newsweek".

Съдебна битка с продуцента Mike Appel пречи на Брус да записва нови песни през следващите две години. През този период заедно с "E Street Band" той прави голямо американско турне. Новите песни, които пише в това време и изпълнява за първи път на концертите си са доста по-мрачни в сравнение с предишните.

През 1977 г. е издаден албума  "Darkness of the edge of town". Излизането на този албум е важен етап в кариерата на Брус. Песните от този албум в голяма степен отразяват политическите му възгледи в този период. Много фенове определят "Darkness of the edge of town" като най-добрият негов албум. Песните "Badlands" и "The Promised Land" стават неизменна част от неговите концерти, а "Prove it All Night" дълго е въртяна по всички радиостанций.

В края на 70-те години Брус си печели репутацията и на композитор, чийто произведения стават хитове в изпълнение на други изпълнители и групи. "Mannfred Mann's Earth Band" достига първото място в американската топ листа с песента "Blinded by the Light" в началото на 1977 г. Patti Smith стига до тринадесето място със своя интерпретация на песента на Брус "Because the Night" през 1978 г. The Pointer sisters достигат до втора позиция с песента "Fire" през 1979 г.

В следващия албум "The River", който излиза през 1980 г. Брус се фокусира върху живота на работническата класа. От този албум е неговият първи хит-сингъл "Hungry Heart". Албумът съдържа коренно противоположни песни- от бързи и весели до емоционални балади. Албумът се продава добре и е съпроводен с голямо турне, което започва в Европа и свършва по стадионите на големите американски градове.

Прес 1982 г. излиза албума "Nebraska", който коренно се различава като стил от предходните албуми. В него Брус прави суров опис на американския живот. Заглавната песен е посветена на Charles Starkweather - американски тийнейджър, извършил единадесет убийства на територията на Небраска и Уайоминг. Първоначално албумът е трябвала да бъде записан заедно с "E Street Band", но по време на записите Брус и продуцента Landau преценяват, че албума звучи по добре в акустичен вариант.

Албумът не се продава добре, но получава похвали от страна на критиците (обявен е за албум на годината от критиците на списание Rolling Stone).

През 1984 г. е издаден албума Born in the U.S A. който е продаден в тираж от 15 милиона копия и става един от най-продаваните албуми за всички времена. Седем от песните от този албум намират място в Топ 10. Излизането на албума е съпроводено с успешно световно турне. Заглавната песен представлява огорчен коментар на отношението към ветераните от войната във Виатнам, между които има и членове на групата на Брус. Песента е погрешно интерпретирана като националистическа, тъй като става част от президентската кампания през 1984 г. Брус също така отказва предложение за милиони от "Chrysler" да използват песента в техните реклами (по късно Брус изпълнява песента на акустична китара, за да подчертае истинското и значение).

Периодът след издаването на албума Born in the U.S A. изстрелва Брус на върха и му печели голям брой фенове. В края на 1986 г. е издаден тройният албум Live/1975-85, който също постига голям успех, продавайки се в повече от 13 милиона копия и печелейки първо място в класацията на най-продаваните албуми в САЩ.

След постигането на този комерсиален връх през 1987 г. е издаден албума Tunnel of Love, съдържащ романтични песни и засягащ темите за изгубената и намерената любов. Излизането на албума съвпада с разпада на първият му брак с актрисата Julianne Phillips.

Албума е съпроводен с турнето "Tunnel of Love Express", което потриса феновете с недостатъчните хитове на концертите и различната аранжировка на песните. Когато турнето се пренася в Европа става ясна и връзката на Брус с придружаващата певица Patti Scialfa. През есента на 1989 г . той разпуска "E Street band", и заедно с Пати се преселва в Калифорния.  

През 1990 г. на 15 юли се ражда първото дете на Пати и Брус Evan James Springsteen. На 8 юни 1991 г. двамата се женят, а второто им дете Jessica Rae Springsteen се ражда на 30 декември същата година. Тяхното трето дете Samuel Ryan Springsteen се ражда на 5 януари 1994 г.

През 1992 г. Брус издава два албума: Human Touch и Lucky Town. Те са още по-интроспективни от предишните му албуми. Брус твърди, че при издаването на тези два албума се чувства наистина щастлив, за разлика от първите два, в които е мечтаел за щастие и следващите четири, в които се страхувал от него. Някои фенове на E Street Band имат лошо мнение за тези два албума и не присъстват на турнето с групата Other Band със заглавие Other Band Tour. Според други обаче това турне е било единствената възможносt да видят Брус на сцената с други музиканти, освен с "E Street Band".

Брус е многократен носител на наградата Грами, а през 1994 г. получава Оскар за саундтрака към филма Philadelphia - "Streets of Philadelphia". Вокалите към песента са записани при заснемането на самия клип, с помощта на скрит микрофон и така полученият запис е добавен към предварително записаната инструментална част.

През 1995 г. е издаден албума The Ghost of Tom Joad, изсвирен на китара. Този албум не се приема добре заради немелодичността на песните и пеенето през нос. През същата година Брус прави самостоятелно световно турне The Ghost of Tom Joad Tour, където освен песните от този албум изпълнява и старите си хитове в акустичен вариант.

През 1999 г. следва ново световно турне, заедно с "E Street Band" със заглавие "Reunion Tour", което продължава повече от година. Турнето завършва триумфално в средата на 2000 г. с концерт в "Madison Square Garden" в Ню Йорк. Концертите предизвикват полемика заради новата песен "American skin", посветена на Amadou Diallo - американски емигрант, застрелян от полицията. Концертът в Ню Йорк е издаден на CD и DVD, със заглавие "Brus Springsteen & E Street Band - Live in New York city".

През 2002 г. е издаден албума "The Racing", продуциран от Brendan O'Brien. Посветен е на терористичната атака , проведена на 11 септември 2001 г. и получава отлична оценка от критиката и публиката. Този албум става най-продаваният, издаван от Брус през последните 18 години. Той заедно с "E Street Band" изпълняват на живо няколко песни в "The Today Show" в неговия роден Asbury park, като част от подготовката за турнето "The Racing Tour". Турнето минава на различни сцени в Съединените Щати и Европа. Популярността на Брус спада в южната и средната западна част на Щатите, но остава силна в Европа и по дъкгото американско крайбрежие. Без прецедент остава неговият 10 дневен концерт на стадион "Giants" в Ню Джърси, като приходите от билети не са постигнати от никой друг музикант.

На наградите "Грами" през 2003 г. Бруs изпълнява песента на групата "The Clash" - "London Calling", заедно с Elvis Costell, Dave Grohl и члена на "E street Band" van Zandt, в чест на починалия Joe Strummer.

През 2004 г. Брус обявява, че той и "E Street Band" ще са част от турнето "Vote for Change", заедно с John Mallencamp, John Fogerty, Dixie Chiks, Rem, Juurassic 5, Dave Mattews, Jakson Brown и други музиканти. Турнето има за цел да мотивира хората да гласуват против Джордж Буш на изборите, през 2004 г. Финалният концерт е проведен във Вашингтон с участието на много музиканти. Няколко дни по-късно Брус прави подобен концерт и в Ню Джърси. 

В кариерата си до този момент Брус винаги е участвал на благотворителни концерти, защитавайки каузи, в които вярва - против ядрената енергетика, в защита на ветераните от войната във Виетнам и др., като същевременно се е стремял да се въздържа от изяви, фаворизиращи определен политически кандидат. Това се променя през 2004 г., когато неговата песен "The Surrender" става главна музикална тема не неуспешната предизборна кмпания на Джон Кери. В последните дни на кампанията Брус изпълнява песента в акустична версия, заедно със свои стари песни на предизборните срещи с избирателите на Кери.

Албумът "Devils & Dust"  е издаден през април 2005 г. Записан е заедно с "E Street Band". Това е тих, акустичен албум подобен на "Nebraska" и "The Chost of Tom Joad", въпреки участието на повече инструменти в аранжиментите на песните. Част от тези песни са написани преди 10 години, малко след турнето "Chost of Tom Joad Tour". Някои от тях вече са били изпълнявани на живо. Заглавната песен говори за емоцийте и страховете на обикновенните войници в Ирак. Starbuks отказва да спонсорира албума, отчасти заради сексуалната тематика на някои от песните, отчасти и заради анти-корпоративното мислене на Брус. Въпреки това албумът става най-продаван в 10 държави (САЩ, Австрия, Дания, Италия, Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Швейцария и Ирландия).

Турнето "Devils & Dust Tour" започва, заедно с излизането на албума. Броят на публиката е разочароващ по някой места и билети могат да се намерят много по-лесно, отколкото на предишните турнета.

През ноември 2005 сенаторите от Ню Джърси Frank Lautenberg и John Corzine предлагат на американския сенат да бъде връчено признание на Брус, по повод 30 годишнината от излизането на албума "Born to Run". Въпреки, че гласуването на такъв род признания обикновенно преминава гладко по неизвестни причини преложението на двамата сенатори не е прието. През същия месец радио " Sirius Satellite" започва да излъчва 24 часов музикален маратон, който трае цяла седмица със заглавие "E Street Radio".

През април 2006 г. е издаден още един необичаен албум - "We Shall Overcome: The seeger Sessons", вкючващ 15 традицонно американски фолк песени на Pete Seeger. Записите на албума са осъществени в рамките на три дни и в тях участват много музиканти, между които Patti Skialfa и Soozie Tyrell. Турнето "The Seeger Sessions" започва през същия месец и на него свири група от 18 музиканти, наречена "Seeger Sessions Band". Към турнето няма голям интерес в САЩ, но за сметка на това в Европа то постига голям успех и получава отлична оценка от критици и публика.  

През октомври 2007 г. е издаден албума "Magic", съдържащ 10 нови песни, плюс песента "Long Walk Home", която по-рано е изпълнена със "Session Band" и песента "Terry's Song", посветена на дългогодишния асистент на Брус Terry Magovern, който умира на 30 юли 2007 г. Първият сингъл от албума  "Radio Nowhere" е пуснат за свободно сваляне на 28 август. На 7 октомри е на първо място по продажби в Ирландия и Обединеното Кралство. Турнето "Magic'' започва заедно с излизането на албума и преминава през северна Америка и Европа.

Източници
http://bg.wikipedia.org/...D0%B9%D0%BD
http://hr.wikipedia.org/...Springsteen

Последна редакция от allpetrov - 22.09.2013, 23:42