Доста години след основаването си Accept страдат от постоянни промени в състава и се намират на аматьорско ниво, появявайки се спорадично на различни фестивали. Професионалната им кариера започва през 1976 г., когато са поканени да свирят на един от първите рок фестивали в Германия — „Rock am Rhein“. След изпълнението си там Accept получават звукозаписен договор и за първи път влизат в професионално студио, за да запишат едноименния си дебют. Творбата, обаче, така и не постига особен успех.

Първият стабилен състав на Accept включва вокалиста Udo Dirkschneider, китаристите Wolf Hoffmann и Gerhard Wahl, басиста Peter Baltes и барабаниста Frank Friedrich. След издаването на „Accept“ Friedrich и Wahl напускат групата, тъй като нямат намерение да се захващат с професионална музикална кариера. Двамата са заменени от Stefan Kaufmann и Jorg Fischer и с този състав групата записва „I'm a Rebel“ през 1980 г. С него Accept привличат вниманието на медиите и популярността им се засилва значително.

През 1981-а се случват три важни събития. Първо е издаден албумът „Breaker“. Второ — групата подписва с мениджърката Gaby Hauke, взаимоотношенията с която се запазват през цялата кариера на Accept. И трето — Accept се присъединяват към турнето на Judas Priest и така стават известни и извън Европа.

Следващият албум — „Restless and Wild“ излиза през 1982 г., но е без участието на Jorg Fischer, който напуска малко преди да бъдат осъществени записите. Всички китари в албума са изсвирени от Wolf Hoffmann. „Restless and Wild“ показва развитие в музиката на групата и включва някои основни характеристики на жанра, който по-късно ще бъде наречен спийд метъл. Следва голямо турне, за което е нает китариста Hermann Frank.

Появява се нов албум — „Balls to the Wall“, който е различен спрямо предишните записи на групата. Творбата има концептуален характер и включва песни, експлоатиращи теми като политиката, сексуалността и различията в човешките отношения. Като автори на текстовете на „Balls to the Wall“ са посочени Accept и човек с псевдоним Deaffy, който впоследствие се оказва мениджърката Gaby Hauke, която от тогава работи върху лириките на всичките им парчета, без официално да заявява авторството си. През 1983-а по време на шоу в родния им град Солинген, Accept се срещат случайно с Jorg Fischer. Той отново се присъединява към групата и следва световно турне, което приключва чак на следващата година с участие на историческия фестивал „Monsters of Rock festival“.

Следващият албум „Metal Heart“ се появява през 1985 г., а след него — концертният „Kaizoku Ban“. През 1986-а идва „Russian Roulette“ и продължава серията от албуми, продуцирани от продуцента на Scorpions Dieter Dierks.

С времето някои различия между членовете на Accept се задълбочават. Baltes, Wolf Hoffmann и Gaby Hauke проявяват нарастващ интерес към САЩ и прекарват повече време зад Океана, отколкото в Германия, което означава, че почти непрекъснато не са с групата.

Постепенно те се отдалечават все повече и е взето решение групата да прекрати активна дейност, а фронтменът Udo Dirkschneider да започне самостоятелна кариера. Другите членове на групата му помагат за първия соло албум „Animal House“, който излиза под името U.D.O. през 1988 г.

След известен период на бездействие Peter, Wolf и Stefan се събират и започват работа заедно отново с вокалиста David Reece, докато соло кариерата на Udo се развива успешно и Jorg Fischer отново напуска. След няколко демота Accept реализират първия си албум без Udo — „Eat the Heat“ (1989). Следва турне, за което към състава на групата се присъединява ритъм китариста Jim Stacey, но след като Stefan Kaufmann получава сериозна травма на гърба, се налага концертите да бъдат прекратени за известно време. Замества го барабанистът Ken Mary. До края на турнето Hoffman, Baltes и Hauke решават, че Reece не е подходящ за групата и че Kaufman трябва да си вземе дълга почивка. Така идва и решението за раздяла. Към 1989 г. Accept официално прекратяват съществуването си.

Още на следващата година е издадена концертната компилация „Staying a Life“ и феновете по целия свят настояват за реюниън. Udo се среща с музикантите от Accept и след обсъждане решават да възродят групата в класическия ѝ състав.

През 1993-а е издаден „Objection Overruled“ и възраждането на Accept се счита за успешно. Следва световно турне и още един албум „Death Row“ (1994). Тогава старата травма на Kaufmann го принуждава да се оттегли от барабаните за постоянно. Групата кани Stefan Schwarzmann за нов член и планира следващото си турне. Постепенно, обаче, музикантите започват да усещат умора. Във въздуха витае усещането за обреченост, дори и когато Accept влизат в студио, за да запишат албума „Predator“ през 1995-а, този път с Michael Cartellone (от Damn Yankees) на барабаните. Следва последното турне на групата за близо десетилетие и то минава на три континента (Европа, Америка и Азия), като финалното шоу е в Токио, Япония.

Accept не са активни от 10-ина години, когато през 2005-а обявяват кратко юбилейно турне в класическия си състав. Последният концерт от него е не другаде, а в Каварна, България на 27.08.

At the end of May 2009, a possible Accept reformation surfaced when bassist Peter Baltes revealed that he spent a weekend at his house in Pennsylvania and "shredding away" with the band's guitarist Wolf Hoffmann. "Something amazing is in the works," Baltes explained. "As soon as I can, I'll let everybody know. Let's make the 'Metal Heart' beat again." A coincidental meeting between Accept and former TT Quick singer Mark Tornillo at this informal jam session proved to be a life changing event for the band. Shortly after, Mark Tornillo would become the new voice of Accept.[4]

News of Accept's return and Mark's arrival spread around the world like wild fire. Blown away by Mark's voice, enthusiasm and energy, Accept decided that a new album had to be written and recorded. Andy Sneap (of Megadeth, BLAZE, Exodus, Testament, Arch Enemy and Onslaught fame) a life-long Accept fan, was chosen as producer. Titled Blood of the Nations, it is the first original album in fourteen years (since 1996's Predator).[11]

The new line-up made their live debut on May 8, 2010 at the sold-out Gramercy Theatre in New York City. Performing for an audience of hundreds of fans, it was their first American concert in fifteen years. They played classic Accept songs and debuted new material.[12]

On May 21, 2010 their video for "Teutonic Terror" hit #5 on the worldwide video chars in all genres on MySpace, topping such artists as Miley Cyrus, Justin Bieber andChristina Aguilera. The video also topped the MySpace Global Metal Charts at #1.[citation needed]

On June 13, 2010 Accept opened for AC/DC at a concert in Stuttgart, Germany, and on June 25, 2010 they were headliners in the Sonisphere festival in Romania and Turkey, playing for 2 hours, including their classics "Balls to the Wall", "Metal Heart" and "Princess of the Dawn". Accept also played tracks off their new album. Blood of the Nations was released in Europe on August 20, 2010 and made a sensational chart debut at Number 4 in the official German Media Control Charts. It marks the band’s highest chart debut in their entire career.

Blood of the Nations was released September 4 in Japan, and September 18, 2010 in the United States. Throughout the summer, Accept spent 80 days traveling over 65,000 km and played in front of over 450,000 fans. In late October, the band will appear at the prestigious Japanese Festival LOUDPARK outside of Tokyo before 40,000 fans along such artists as Ozzy Osbourne, Motörhead and Stone Sour.

Източници
http://bg.wikipedia.org/wiki/Accept

Последна редакция от Chromatic - 30.11.2010, 21:00