Групата e основана от двамата братя Малкълм и Ангъс Йънг, след като семейството им емигрира в Австралия в началото на 60-те години на миналия век. За около седмица те събират хора, които да свирят в новосъздадената рок група, намират вокал на име Дейв Евънс и започват да свирят в квартала на братята в Сидни. Първата им сценична изява става в навечерието на новата 1974 година в клуб „Чоквърс“. През юни 1974 групата записва първите си песни — „Can I Sit Next To you Girl“ и „Rockin' In The Parlour“, когато двамата Йънг се обръщат към по-големия си брат Джордж Йънг с молба да продуцира песните заедно с Хари Ванда. Двете песни излизат през юли, бързо стават хит в клубовете на Австралия и AC/DC тръгнали на първото си турне, като обикалят клубовете в цялата страна. През септември 1974 г. Бон Скот става техен вокал на мястото на Дейв Евънс. Скоро след това рок, групата записва първия си студиен албум High Voltage, който излиза в Австралия през февуари 1975 г. и им носи голям успех.

Малкълм и Ангъс привличат все още неопитния барабанист Фил Ръд и басиста Марк Евънс и записват втория си албум T.N.T., който излиза през февуари 1976 г. и носи още по-голяма слава на групата в Австралия. Докато групата работи върху третия си албум, мениджърът им Мишел Браунинг отива до Лондон, за да потърси музикална компания, която да издава албумите на AC/DC извън Австралия. След дълго търсене сключва договор с американската компания „Атлантик“. Те издават европейски албум на AC/DC, като смесват австралийските албуми „High Voltage“ и „T.N.T.“. Третият албум на рок групата „Dirty Deeds Done Dirt Cheap“ излиза на пазара по едно и също време в Австралия и в Европа. След издаването на четвъртия си албум „Let there be Rock“ AC/DC тръгват на европейско турне като поддържаща група на „Black Sabbath“, но турнето не продължава дълго за AC/DC.

През лятото на 1978 AC/DC правят първото си пътуване до Америка, където свирят по клубовете. Откриват фестивала „REO Speedwagon“. След това се връщат в Европа, за да рекламират свое собствено турне и се връщат отново в САЩ като подгряваща група на „KISS“ и „Rush“. През 1978 г. групата отново записва своя следващ студиен албум — „Powerage“, който излиза в края на април същата година. След него популярността на AC/DC в Англия силно нараства и групата решава да направи турне в Европа, преди да се върне отново в САЩ, където да отвори мюзик феста за групи като „Aerosmith“, „UFO“, „Journey“, „Rainbow“ и „Alice Cooper“.

След излизането на лайв албума „If You Want Blood You've Got It“ AC/DC изместват „KISS“ от лидерската позиция в музикалните класации във Великобритания. Но следващият албум на хард рок бандата прави AC/DC световноизвестна група. Това е „Highway to Hell“, записан в „Roundhouse Studios“. Албумът излиза през юли 1979 и се продава добре. След това AC/DC потеглят за Северна Америка като подгряваща група на турнетата на групи като „Cheap Trick“, „UFO“ и „Ted Nugent“. Участват като подгряваща група и в европейското турне на „Judas Priest“. На това турне правят собствен концерт в Париж, който е заснет и след това издаден под името „Let There Be Rock Video“.

На 19 февуари 1980 г. Бон Скот умира от алкохолно натравяне. След прослушване останалите членове избират за нов вокалист на AC/DC бившия вокалист на група Geordie — Брайън Джонсън.

През април групата отпътува за Бахамските острови с техния нов вокал и продуцента „Глупака“ Лейндж („Mutt“ Lange), за да запише новия си албум „Back in Black“. През май албумът бил вече записан и групата си отделя малко време за почивка. Членовете ѝ се събират на 1 юли за концерта в Белгия. Публиката одобрява новия вокал Брайън Джонсън и го приема като част от AC/DC. Групата издава албума си през юли 1980.

Голямата популярност на AC/DC в САЩ е причина „Атлантик“ да издаде „Dirty Deeds Done Dirt Cheap“ и в САЩ. След световното си турне рок групата подготвя следващия си студиен албум. Той е готов през 1981, казва се „For Those About to Rock (We Salute You)“ и донеся на AC/DC още по-голяма световна слава. През 1982 г. групата прави световно турне, на което представя новия албум. Минават почти 2 години преди групата да издаде следващия си албум. По време на записите за новия албум барабанистът Фил Ръд напуска групата поради проблеми с алкохола. На негово място идва Саймън Райт.

Този път албумът не се продуцира от Лейндж, а от членовете на групата. „Flick Of The Switch“ тръгва по музикалните магазини през август 1983.

Следващите няколко албума на AC/DC се продават добре, но нито един от тях не се превръща в хит. Песента „Who Made Who“ от едноименния албум е включена в саундтрака към филма на Стивън Кинг „Maximum Overdrive“.

Албумът от 1988 г. „Blow Up Your Video“ се превръща в голям хит в някоко държави, но чак след като групата тръгва на турне, за да го представи, албумът става един от най-продаваните на AC/DC.

Почти 10 години след излизането на „Back in Black“ AC/DC се завръщат на върха на световните музикални класации с албума „Razors Edge“, като продуцент е Брус Файърбрайън (Bruce Fairbairn), а барабанистът Саймън Урайт е сменен от Крис Слайд. След голямото световно турне на албума AC/DC издават албум с песни, изпълнени на живо по време на турнето. Песента „Big Gun“ е включена в саундтрака към филма „Последният екшън герой“.

Продуцент на следващия албум е Рик Рубин (Rick Rubin). „Ballbreaker“ излиза на 26 септември 1995 г. Песента „Hard as a Rock“веднага става хит. Минават две години преди AC/DC да издадат нов албум през 1997 — „Bonfire“, който събира на едно място всички изпълнения на Бон Скот (било те студийни или на живо).

През 2000 г. излиза албум с нови песни, който носи името „Stiff Upper Lip“. Албумът се продава изключително добре и година след издаването му става платинен. Успехът е последван от успешно турне. През 2001 издали домашно DVD на концерт от турнето „Stiff Upper Lip“, изнесен в Мюнхен, Германия.

На 18 октомври 2008 година излезе новият им албум "Black Ice".