БИОГРАФИЯ:

Група Хиподил е създадена през 1988 година от група ученици от Софийска математическа гимназия. Членовете и са:

• Никола Кавалджиев - Кольо - бас и вокал
• Мирослав Теллалов - Мико - китара и вокал
• Николай Савов Коко - барабани
• Петър Тодоров Пешо - китара и вокал.

Още от самото си създаване Хиподил свирят авторски песни с текстове на български, като стилът на музиката може да се определи като пънк-рок. В началото групата няма много изяви пред публика, и това се дължи на неопитността на членовете и, но също така и на това че цялата сцена е окупирана от комсомолски формацийки като ВИГ Хоризонт и др. Това не притеснява много момчетата и те продължават да свирят, като дори успяват да изпеят на фестивал в Летния театър своя първи хит Зидаро-мазачи.

С тази си проява Хиподил създават куп проблеми на комсомолските секретари организиращи мероприятието, но времената са вече други и всичко остава без последствия. След като единият китарист Мико - Мирослав Теллалов отива в казармата групата насочва музикалните си търсения към по тежки стилове като Hardcore и Crossover, като е повлияна от големите в тези стилове M.O.D. и D.R.I. Благодарение на непрекъснатите си алкохолни изцепки и нагло държание на сцената още в първите си дни Хиподил се сдобиват със славата на нещо скандално, нещо по-различно. В този си състав групата няма студийни записи. След няколко периода на прекъсване и на смяна на някои членове на бандата, в групата се появява Светослав Витков, който поема ролята на фронтмен. По това време нейни членове са:

• Светльо - вокал
• Пешо - китара и вокал
• Мико - бас и вокал
• Коко – барабани.

Още тогава групата прави парчета като: Бира с водка, Чифт очи и Облаци. Малко по-късно след поредната промяна, Хиподил добива за известно време постоянен състав. Новите попълнения са Лъчезар Маринов-Лъчо - барабани и Пламен-Пацо - бас. Тази формация прави първия студиен запис на 6 песни, а по-точно: Бира с водка, Чифт очи, Бира, Химна, Жената, Клиторен оргазъм. Записите са направени лятото на 1992 година в студио “Сити” с тон режисьор Бойко Петков - бас и вокал на група Клас. Благодарение на Бойко Петков за групата научават БНТ в лицето на предаването “Рококо” и бъдещия издател на албума Алкохолен делириум Мони Христов от “РТМ-Унисон”.

Лятото  на 1993 г. Хиподил записват албума Алкохолен делириум, който излиза октомври 1993 г. и е издаден от “РТМ-Унисон”. След издаването на албума групата отново сменя своя басист - на мястото на Пацо идва Венци по прякор Басисчето, като това е последната рокада в групата и до сега. Последният състав на групата:Светльо - вокал, Пешо - китара и вокал, Венци - бас, Лъчо – барабани.

Почти веднага след появата на албума на бял свят групата тръгва на национално турне включващо градовете: Враца, Монтана, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив и София. Това и до сега е едно от малкото турнета реализирани без какъвто и да е спонсор и разчитащо само на възвращаемост от билети, като групата поема всички първоначални разходи. За учудване на всички в музикалния бизнес турнето е напълно успешно, като по този начин на музикалния пазар се появява феномен с който всички трябва да се съобразяват - Хиподил. Като всяко нещо което се случва на групата и това турне не минава без инциденти. На концерта във Варна публиката вилнее и троши бутилки, при което цялата Варненска полиция е вдигната на крак. Полицайте се престарават, пребивайки и арестувайки половината публика. Между арестуваните естествено са и Хиподил обвинени в подстрекаване на публиката към насилие и куп други глупости. След като престояват половината нощ в районното Хиподил са освободени. Част от потърпевшите от публиката завеждат дела за нанесени средни телесни повреди от полицията. От този момент на татък името Хиподил е символ на скандал и непримиримост. Турнето продължава до края си без по значителни произшествия. На годишните награди на тогавашния вестник “Ритъм” Хиподил са избрани за дебют на 1993 г., което е и първото официално признание на групата.

След кратка почивка от завършилото турне Хиподил започват работа върху втория си студиен албум Нек’ъф ужас, нек’ъф ат отново записан в студио “Сити”, като албумът излиза  в края на 1994 г. По това време Хиподил прекъсват отношенията си с “Унисон - РТМ” и започват работа с нови издатели - “Рива Саунд Рекърдс”. За разлика от първия, втория албум е по-агресивен като музика, а дори и като текстове. В него са включени песни като Облаци,Мони и Домчил, Джуджанка иХиподили (Песента е написана за концерта на групата във Варна, където Хиподил са арестувани). Издаването на новия запис на групата е повод за второ национално турне в началото на 1995 г., което е организирано по-мащабно и по-сериозно от предишното. Организатор на турнето е Златко Златев - шуменски мениджър работил преди това с много групи, като неговите сериозни усилия правят възможно осъществяването на концертите из цялата страна. Групата свири във Монтана, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Ямбол, Стара Загора,Казанлък, Пловдив и София. Турнето се превръща в поредния успех на Хиподил, като за пореден път доказва, че в България има място за Българска рок музика. Цялото турне е филмирано - има заснети на 20 часа от концертните и следконцертни прояви на групата, но и до сега все още този материал не е използван за направа на филм.

Хиподил правят почти едногодишна пауза след второто си турне, преди отново да влязат в студио за да запишат третия си поред албум. Този път групата не сменя издателя, а студиото където записва. Изборът пада на студио “Графити”. Това е и първият албум на Хиподил където музикантите си позволяват повече експерименти със звука, като се записват парчета в разнообразни стилове - ска, ню уейв .... Макар и много добър като продукт албумът на групата излиза едва в края на 1996 г., поради голямата икономическа криза която се вихри в страната. Издатели отново са “Рива Саунд”. Както и други музикални събития на Българската сцена по това време, издаването на третия албум минава почти тихомълком, но феновете оценяват по достойнство записа. Албумът съдържа хитове като: Стара грацка песен, Овци, 3X3, Като Слънце и т.н.

Пролетта на 1998 г. групата влиза за  пореден път в студио “Графити” за да запише четвъртия си пореден албум, наречен впоследствие Надървени въглища. Този албум се превръща в най-големия пазарен хит на Хиподил. Пилотното парче Бате Гойко и неговия клип щурмуват музикалните класации в радио и телевизионния ефир, като печелят широк кръг почитатели от най-различни възрасти. Почти всички песни от Надървени въглища стават хитове - Последното земно изпразване на космонавта Романенко, Въртианален sex, Въжен, Отнесен, Възбуден съм, Д’ска . Групата заснема видеоклип и на парчето Д’ска. И в този студиен албум Хиподил запазват традицията да записват с брас секция - тромпет, тромбон и саксофон, допълнително разнообразявайки аранжиментите на свойте разностилни песни.