Лили Иванова - биография

Лили Иванова / Биография

Детство и училищни години

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-малка сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана, като Лиляна Иванова Петрова.

Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, но някои от тях умират от скарлатина.

Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се преместват в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали "нисовлийте" - прозвище с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма. В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.

Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ по майчина линия свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ - руските песни.

Когато Лили е 7-8 годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари за да ѝ купят акордеон. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се е опитвала да се научи сама. В 4-5-ти клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавият си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска - тази, която се пуска по радиоточките или радиото.

През 1956 г. започва да учи в Медицинския техникум във Варна за медицинска сестра, тъй като това е била престижна професия и е недалеч от Кубрат. След завършване, разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница на гр. Бяла, но ходатайство на баща ѝ способства около 1959 г., тя да започне работа в болницата в Кубрат. Първите данни за нейни изяви пред публика, съставена предимно от ученици и съветски моряци, са от 1956-57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Междувременно през този период, тя пее в т.нар. читалищна агитка, като си спечелва известност на местната певица.

Насочване към професионалното пеене

Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещият ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента "Камино" от певицата Ирина Чмихова. Текста на по-късно станалата една от най-популярните песни в репертоара на певицата, нейни приятели свалят от любителски магнитофонен запис, така че да може да го изпълнява и тя. Сред песните, които вече знае са и "Ганц Пари" и "Аривидерчи Рома" на Катерина Валенте. Изявява се и в ресторант в Русе. По това време тя вече е осъзнала, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, но тя решава да отстоява целта си.

През 1960 г. Лили Иванова отива в София в Бюро "Естрада" с желание за изява. От там ѝ предлагат да пее в "Сините камъни" в Сливен, но тя отказва и поради липса на по-добро предложение се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие група пътуващи музиканти, които са чули за талнта й, ѝ предлагат да се присъедини към тях. С тях тя обикаля по читалища и театри Длъжността ѝ е държавна, хонорарът ѝ е по 8 лв. на концерт, а концертите, които изнасят са безплатни. Певицата, обаче не е удовлетворена и напуска групата, както и работата си към болницата.

В този период Лили Иванова се омъжва за първият си съпруг Г. П. (в автобиографията си тя отбелязва само инициалите му). Сватбата е в изключително тесен кръг, присъстват едва четирима души. Двамата живеят вкъщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго. Тове времето, когато певицата има сериозни здравословни проблеми, които налагат операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.

Начало на кариерата в София

През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в София. Урежда си прослушване при директорката на Концертна дирекция Лидия Станчева. Акомпаниатор на прослушването е пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров, който ѝ предлага да започне уроци при него, но тя бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През това време живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира.

От Концертна дирекция предлагат на певицата да започне участия, като подгряваща певица в групата на Емил Димитров и Мария Косева с оркестър „Мелодии“. Те репетират и пеят в БИАД, но също ходят и на различни места по участия. Първото турне на Лили Иванова извън България е в Румъния, заедно с групата в която се изявява и други артисти. Певицата, обаче не харесва особено атмосферата, тъй като има някои личности напрежения и неприятности в групата. В крайна сметка това води до разделянето ѝ с този състав.

Концертна дирекция назначава певицата в групата на Здравко Радоев, както и за единични участия в други ансамбли. В групата артисти са певицата Грета Ганчева, фокусникът Орфи, имитаторът Пилето, народните певци Йонка Кипчева и Борис Машалов. Около 1964 г. в зала Универсиада имат концерт певицата Джейн Сверт с групата "Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Изпълнява чужди песни, тъй като все още няма своя българска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася да се заговори за изпълнителката и за добиване на по-широката ѝ известност. [3]

Първи записи. Първо международно отличие.

След успеха в зала Универсиада, Лили Иванова започва да изпълнява със собствена група. В репертоара ѝ вече влизат български песни, като „Витоша“ по музика и текст на Емануил Манолов, „Лунни лъч“" по музика на Йосиф Цанков, „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд. През 1963 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите са й основно във вариетето на хотел "Амбасадор" с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В Букурещ е забелязана от видни румънски музиканти, което й осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Електрокорд“ издава първата плоча на певицата. Плочата е дългосвиреща, казва се "Lili Ivanova", съдържа 8 песни, две от които на български език. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Танасе“ с голям оркестър, където преди това е пожънала успех Леа Иванова с песента "Лалето". Периода, за който певица остава в Румъния е половин година. През това време е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.

Следва покана от оркестър „Балкантон“ за концерт, който да бъде излъчен по сръбската телевизия. Там ги посреща български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва любов и започват връзка. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне у нас, в което участва и Лили Иванова. Малко по късно, на 15 март 1965 г.(?) двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев "единствената (ми) любов". След сватбата си те заминават на турне в СССР.

В този перод е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли най-изтъкнатия композитор - Йосиф Цанков да ѝ напише песен. Той композира "Събота вечер" (1963 г.), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композитора за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписа на негова песен. Той харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента вече е хит.

През 1966 г. в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първият си международен конкурс. Песента с която участва е „Ададжио“ по музика на Ангел Заберски и в аранжимент на съпруга ѝ. Фаворити на журито са Карел Гот и Лили Иванова, и въпреки претенциите от чешка страна за първото място на техният изпълнител, българската певица има повече точки, което ѝ печели първата награда "Златният ключ". Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. Веднага след конкурса, от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другият ден изпълнителката е в Будапеща и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България за да пее на течащия през това време конкурс „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката.

Кариера до края на 80-те години

Периодът от края на 60-те години до края на 80-те е най-плодотворният в кариерата на Лили Иванова - издава над 18 дългосвирещи плочи и множество сингли, има постоянни участия по концерти и конкурси, пътува много, най-вече в страните от социалистическия лагер, снима се в телевизионни програми.

Третият съпруг на Лили Иванова е Янчо Таков, син на партийният функционер от управлението на Тодор Живков Петко Таков. Кумове са им Людмила Живкова и съпругът ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода им (около 1975 г.), на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.

В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинският "Фридрихщадпалас". Тъй, като в репертоара й липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българският ѝ репертоар, но преработени на немски език. Певицата постоянно пътува между двете държави, тъй като през периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу програми, като "Шареното петле" и в нощни клубове. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.

От началото на 90-те години до днес

След демократичните промени в България, Концертна дирекция спира да съществува, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било до тогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита, с група от няколко музиканти. С нея взема участие Чочо Владовски, с когото работи 4 години. След кризата от 1996 г., тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само сингбек при участията си.

В средата на 90-те години, изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото сама се налага да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите й стават все по търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях.

Разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50 годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи от авторски права. Това обстоятелство и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова, да се чувства ограбена. В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в Интернет е нередно и трябва да се наказва със затвор. Пенсията на изпълнителката е около 100 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене. През месец юли 2009 г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия.

Първият брой на списание Плейбой на български език, който излиза през април 2002 г., публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на Васил Къркеланов. През 2007 и 2008 г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от bTV. На 9 януари 2009 г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в Париж. На 2 май 2009 г. по bTV започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е Милена Будинова, която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата.[11] През месец април 2009 г. на българският пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на Мартин Карбовски.

На 6 юли 2009 г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание полковник от медицинските служби на Българската армия и е наградена с хладно оръжие.[13] След смъртта на Майкъл Джексън, интервюирана, докато се намира на връх Перперикон, Лили Иванова казва: "Всеки творец като него, който вече не е между нас, е загуба за целия свят. Всеки малко или много променя света със своята музика, със своето изкуство, със своите успехи. Такъв беше и Майкъл Джексън".

Репертоар

В репертоара на Лили Иванова, освен песни на български език, присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански език и иврит.

Лили Иванова осъщестява многобройни концертни турнета в чужбина — на първо място в СССР (през 90-те в Русия). Гастролирала е с успех в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др., осъществила е няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик (концертни турнета, шоу-програми във Фридрихщадпалас и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век, освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата се изявява и на по-малки прояви - в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. За годините на своята кариера, Лили Иванова е направила над 10 хиляди концерта.

Репертоарът на Лили Иванова в началото на кариерата ѝ през 60-те години е силно повлиян от популярните тогава италиански и френски шлагери, в началото певицата подражава на Рита Павоне, а в един от албумите ѝ от средата на 60-те години има дори няколко кавъра на песни на „Бийтълс“. Славата на Лили Иванова идва сравнително късно в сравнение с много от колегите ѝ. Постепенно певицата изгражда свой собствен стил, за който най-характерното е подчертаната лиричност и мелодичност на музиката и стойностният текст.

Певицата работи с много изявени текстописци, пее песни по стихове на български класици — Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Веселин Ханчев, Блага Димитрова,Павел Матев,Любомир Левчев, но може би най-значима е съвместната й работа с поета Дамян Дамянов. Основната тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те почти няма година, в която песен, изпълнена от Лили Иванова, да не е ставала „шлагер“, както е модерната дума по онова време. От средата на 80-те Лили Иванова се насочва и към песни, чиито текстове са подчертано автобиографични, а музиката по-малко комерсиална, но въпреки това средно на 2-3 години веднъж нейна песен отново оглавява класациите. В средата на 90-те певицата прави изненадваща промяна на имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите„Частен Случай“/1999 г./ и последвалият го етнопроект „Ветрове“ /2000 г./ Оттогава насам певицата е издала няколко албума, в които новите песни вече значително намаляват, за сметка на стари хитове, записани в нови аранжименти. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от Огнян Енев — пиано, саксофон, Бисер Иванов — китара, Орлин Цветанов — цигулка.

В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на Здравко Радоев (в началото на 60-те), „6+1“ с ръководител Иван Пеев (от 1966 г.); „Маковете“ с ръководител Митко Щерев (70-те); оркестъра на Асен Гаргов от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името „София“. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са Ангел Заберски (1965-1968); Тончо Русев (1969-1974); Митко Щерев (1974-1977); Найден Андреев (началото на 80-те).През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с Чочо Владовски, с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с Иван Лечев — „Частен случай“.

Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1965 г. певицата се снима с малка роля в игралния филм „Неспокоен дом“ (реж. Рангел Вълчанов), в който като кабаретна певица изпълнява модната тогава италианска песен „Сърце“.

Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. Хачо Бояджиев, 1974 г.). През 1975 г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“. През 2006 и 2009 г., без одобрението на Лили Иванова, са публикувани две нейни неофициални биографии - "Просто Лили" и "Лили. Един живот, една съдба..." Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.

Последният до момента албум на Лили Иванова излиза през ноември 2008. Едновременно с него певицата издава и двойно DVD.

Дискография

Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите и се продават добре в Съветския съюз.

Награди

Музикални

1966, Полша, Сопот — трета награда с песента „Защо така“, Фестивал за естрадна песен
1966, Словакия, Братислава — първа награда за изпълнение на песента „Адажио“ на Ангел Заберски, фестивал „Златен ключ“
1967, Полша, Варшава — първа награда, Фестивал за естрадна песен
1968, България, София — специална награда „Орфей“ и лауреатско звание, Световен фестивал на младежта и студентите
1968, Испания, Барселона — първа награда за изпълнение на песента „Да вярвам ли“ на Ангел Заберски, Фестивал за естрадна песен
1969, Франция, Кан — „Златна плоча“ (присъждана за продадени над 1 милион албума), Международен музикален Фестивал „Мидем“
1970, Гърция, Атина — „Златна плоча“ , Фестивал за естрадна песен Olimpiada de Musica Pop
1970, Бразилия, Рио де Жанейро — трета награда за изпълнение, Фестивал за естрадна песен
1973, Япония, Токио — трета награда за изпълнение на песента „Панаири“ на Тончо Русев, Фестивал за естрадна песен
1973, Чили, Виня дел Мар — извънредна награда за изпълнение, Фестивал за естрадна песен
1973, Франция, Париж — първа награда „Гран при“ (Grand Prix) за изпълнение на песента „Стъпки“ на Тончо Русев, Фестивал за естрадна песен
1974, България, Слънчев бряг — голямата награда „Златният Орфей“ за изпълнител
1974, Турция, Истанбул — втора награда, Фестивал за естрадна песен
1988, Франция, Париж — първа награда
1996, България, Слънчев бряг — „Златен Орфей“ за цялостно творчество

Освен това:

„Мелодия на годината“ — песни, изпълнени от Лили Иванова, са печелили годишната награда през 1968, 1970, 1974 и 1977 г.
Конкурс на Българското национално радио „Пролет“ — песни, изпълнени от Лили Иванова, са печелили наградата през 1971, 1972, 1976, 1977, 1978 и 1982 г.

Други награди

1997, Турция, Измир — номинация за „Една от 100-те най-известни жени на планетата за XX век“, Международна организация за солидарност на жените
1998, Беларус, Витебск — орден първа степен за принос на добро в света, „Фондация Св. Николай Чудотворец“
1999, България, София — орден Стара планина първа степен за извънредно големите заслуги на Лили Иванова към българската култура в областта на популярната музика, връчен от президента Петър Стоянов
През 2005 г. песента „Камино“ в изпълнение на Лили Иванова е класирана на 40 място в престижната класация на вечните световни хитове на „Сони Ериксон“
11 май 2006 — звезда на българската Алея на славата
3 ноември 2006, Русия — орден Екатерина Велика, престижно отличие, присъждано само на жени (първата му носителка е Маргарет Тачър)
В края на 2006 зрителските гласове отреждат 30-то място на Лили Иванова в класацията на БНТ Великите българи. Класацията подрежда 100-те най-велики българи на всички времена.