Ирфан е име, заимствано от терминологията на суфизма и може да бъде преведено от персийски и арабски език като "гнозис", "мистично познание" или "откровение". Критиката се колебае в стиловото категоризиране на музиката на групата, определяйки я като Neoclassical / World Music / Sacred Music / Etherial Music/ Heavenly voices.

Всъщност музиката на Irfan представлява World fusion и е силно повлияна от сакралните и фолклорни музикални традиции на България, Балканите, Персия, Кавказ, Близкия Изток, и Северна Африка, както и от музикалното и духовно наследство на средновековна и ренесансова Европа. Музикантите използват традиционни (български, балкански, ориенталски, персийски и индийски) и старинни европейски инструменти и вокални техники, понякога вплетени в деликатен, ембиънт електронен саунд.

Формацията е създадена през 2001 г. като страничен проект на музиканти от формации като “Исихия”, “Ом”, „Kayno Yesno Slonce” и “Заратустра”, но скоро след това се превръща в нов, смостоятелен и обещаващ музикален екип.

Музикантите:

Деница Серафимова - вокали
Калин Йорданов - вокали, даф, бодран, дарбука
Ивайло Петров - уд, джюмбюш уд, саз, тамбура
Петър Тодоров - дарбука, томбак, кахон, рик, електронни перкусии
Ясен Лазаров – хармониум, дудук, кавал, кийборд
Петя Урумова – вокали

От 2003 г. „Ирфан” са артисти на френския музикален лейбъл “Prikosnovenie”, който обявява българите за “свое откритие и откровение за 2004 г.” и реализира техните два албума „Irfan” (2003) и “Seraphim” (2007) на световния музикален пазар. Американският музикален лейбъл “Noir Records” реализира двата албума на българската група на територията на САЩ.

През 2008 г. групата създава музиката за документалната поредица на bTV „Великата ерес” (режисьор: Гена Трайкова), посветена на историята на богомилството и катаризма, а през 2009 г. участва със своя музика в саундтрака към игралния филм „Прогноза” (режисьор: Зорница-София).
Групата е изнасяла концерти в България, Франция, Германия, Холандия, Швейцария, Испания, Чехия и Полша, а през късното лятото и есента на 2009 г. й предстоят концерти в Литва и Австрия. Сега формацията подготвя своя трети албум.

***

Макар да не са непознати на българската сцена за интересна авторска музика през последните години, "Ирфан" имат всичко на всичко три-четири концерта в София от основаването им през 2001 г. до днес. Не защото музиката им е прекалено елитарна - на концертите им във Франция, Швейцария, Холандия (откъдето се завърнаха преди две седмици) публиката им варира от почитатели на етно-уърлд сцената до хора с интереси към средновековна и старинна европейска и ориенталска музика и готик- и даркуейв-фенове. Така че проблемът може би пак се свежда до прогресивно занижаващите се музикални вкусове у нас. Хубавото при "Ирфан" обаче е, че въпреки това те продължават да създават хубава музика, без претенции за откривателство и без излишно оригиналничене.

Както и дебютният им албум отпреди 4 години, така и новият ("Серафим") излиза с марката на френския лейбъл "Прикосновение". По-късно тази година той ще бъде издаден и в САЩ от Noir Records. "Горгон Фест"-ът в кино "Люмиер", където "Ирфан" ще свирят на 14 октомври рамо до рамо с "Мизар" от Македония, Daemonia Nymphe от Гърция, Rose, Rovine e Amanti от Италия и българските групи Kayno Yesno Slonce и "Войвода" е просто щастливо съвпадение с излизането на албума. Концертът им ще е смесена програма от песни от двата албума и някои нови неща с новата им вокалистка Владислава Тодорова, която има твърде различен маниер на пеене от този на предишната - Деница Серафимова. Разговаряме с Калин Йорданов (вокали, ударни, основател), Кирил Бакърджиев (клавири, сантур, основател) и Владислава. Липсват Ивайло Петров (уд, саз и други струнни) и Петър Тодоров (перкусии), но на концерта няма как да не усетите присъствието им.

И така, концертът в неделя не е премиера... 
Калин: Не, нашето участие ще е един вид миниконцерт, а скоро смятаме да направим една по-сериозна серия от представяния на новия албум. А и репертоарът ни занапред ще се различава малко, защото вече работим с новата ни вокалистка, а албумът е записван с Деница.

Тогава да попитаме нея за спецификата на пеене и партиите на Деница от албума.
Владислава: Аз се опитах да пресъздам нейната идея и емоции, защото това са нейни авторски партии, измислени сякаш единствено за нейния глас. Прекарахме доста време двете заедно и тя много ми помогна в разучаването на песните. Какво мога да добавя от себе си, ще се види на концерта - дано съм успяла. В албума участвам в една от песните, но вече имаме и нови, които съответстват повече на моето пеене. Все пак Деница е учила класическо пеене, а моята база си е фолклор. Цял живот съм пяла това, дано съчетанието да се получи.

А инструментариумът на концерта?
Кирил: Утре ще сме малко по-електронни, защото ги няма традиционните ни гост-музиканти на цигулка, чело и виола да гамба, и всички тези звуци ще са качени на синтезатора. Ще звучим и по-ударно, защото в тази ситуация и при този баланс двамата ни перкусионисти ще излязат на по-преден план.
Калин: А броят и видът на инструментите непрекъснато се увеличава и ще се увеличава - различни струнни, ударни, а и духови - с подкрепата на гост-музиканти. Предимно народни инструменти от цял свят, но както се очертава при нас, май най-вече от Ориента, Средиземноморието и Балканите.

Срещу името на всеки от вас стоят по няколко инструмента...
Калин: Да, давам си сметка, че може да звучи претенциозно. Но ние нямаме самочувствието да сме някакви изящни музиканти - никой от нас няма музикално образование с изключение на двете ни вокалистки. На практика всеки от нас се е ориентирал основно към един или два основни инструмента в своята си област и гледа да задълбочава познанията си по тях...
Владислава: Чарът на използването на многото инструменти е, че всеки от нас прави това от сърце и душа. Не е необходимо да си някакъв виртуоз или мултиинструменталист, за да се получава интересна музика.

Често се впускате в музиката на западното Средновековие, но с източни музикални инструменти.
Калин: Да, това се получи естествено покрай общите ни интереси - от една страна, към фолклорните традиции на света, и от друга - към средновековната, ренесансовата и бароковата музика, пък ако щеш и към по-модерните им адаптации в лицето на едно готик-звучене. Може би това е просто свободата да експериментираме с различни музикални стилове, течения, традиции... За в бъдеще ще развиваме и връзката си с българския фолклор, като ще търсим някои негови по-малко популярни измерения.

Кое е нещото, което ви липсва в света на музиката днес?
Кирил: О, на световната музикална сцена има толкова много неща, че със сигурност нищо не би могло да ни липсва...
Владислава: В музиката днес всеки може да открие това, което да му харесва. Има толкова много нови авангардни групи - не мога да говоря за липси...
Кирил: По-скоро имаме липса на познания за този океан от музика. Днес в света има ужасно много музика, за която дори не знаем.

Може би точно от пренаситеност хората в един момент ще спрат да слушат и да измислят музика...
Кирил: Е, не, това го разправят от звукозаписните компании, които не могат да си пласират продуктите и страдат финансово от това.
Владислава: И музиката, и информацията за музиката са страшно много, има и много хора, които творят. За мен по-важното е дали човек намира себе си в тая музика.
Кирил: В момента много музиканти се ориентират и към самиздат. Наскоро се запознахме с една холандска група, "Омниа" се казва. Последният им албум е издаден от самите тях и е перфектен продукт, даже художникът е човекът, който прави илюстрациите за "Властелинът на пръстените". Могат да си го позволят хората и го правят по най-добрия начин, а и не им излиза толкова скъпо... Всичките тези скандирания, че музикалният бизнес западал, ги измислят издателите, за да поддържат изкуствено напрежение. Все повече групи се ориентират в правилната посока и скоро и на хората ще им е ясно как стоят нещата.

Във връзка с вашата музика доста често медиите прибягват до клишетата "уърлд мюзик" или "в стила на "Дед Кен Денс"...
Владислава: Нашата музика малко или много не е популярната, която можеше да видиш на клип всеки ден по телевизията. Всеки, като чуе за "Ирфан", иска да му бъде обяснено какво ще слуша...
Калин: А музиката ни е най-доброто обяснение сама по себе си.
Владислава: Музиката е, за да се слуша, а не да се облича в изречения.


(в. Капитал)

Източници
http://moreto.net/events.php?n=57174

http://condor46.blog.bg/...rfan.383211

Последна редакция от zev - 23.04.2010, 14:29