Mного от вас нечистоплътни планктони незнаят, че всичко свързано с музиката ми е чисто и просто хоби. Нямам никъкви амбиции за професионална кариера в музиката и т.н. Други мои хобита са автомобилите, компютрите и не на последно място жените.

Като пишлеме 1985-1992г. ходих на много почивни лагери от които са Средни Колиби, Войнежа, Ветренци, Галата, Аспарухово и т.н. Имам яки спомени от тогава а и снимките показват, че сме си прекарвали отлично. След тях станах уяден коч мислещ за бира, жени, коли и музика. Бачкал съм на две автомивки и какво ли друго не съм правил по казината с Жабата и си взех "кола" ЗАЗ. Изкарах автомобилна школа за шофьори за да съм по-добре в казармата. Доста отдавна когато нямаше Голф 2 дори можех да карам по центъра с 100км. посред бял ден. Не се гордея, но Зазката ми беше от първите коли със селски тунинг. Не беше нищо особенно, но имаше две бели ленти като Шелби Кобра, имаше и прилична музика (касетофон естествено).

Можеби от първите ми работи беше продаването и намирането на пазар на дърворезбата на брат ми. Работех като абонатчик (човек които спира и пуска топлото по тръбите) в ламелния или Дървообработване ВТ. Доста спане имаше, но лошо замръзваха системите понякога и ме уволниха. Между другото следващата година ме назначиха отново, но игрането на белот не било от моите задължения и пак ме махнаха. Работих и в цех за пластмасови изделия, но беше пълна мизерия и се ометох набържи. Точно преди да вляза в казармата работих на автомивката на СБА във В. Търново.

Изпратиха ме първо в Балчик, учебен център за СОТ (самолето обслужваща техника). Там дадох клетва и кибицах 3 месеца преди да ме преместят в Каменец. Там до уволнение бях шофьор първо на ЗИЛ 131, които карах много бързо, за което ме наказаха лошо (давах караул 1 седмица) а после и МАЗ 500 с керосин. Викаха ми полковник "Прическонти", заради буйната ми и изрусена коса. Мда Каменец беше яко да си шофьор, за разлика от ОХР (охранителна рота) и т.н. Разписваш си книжката и излизаш, за тебе няма строеве и други глупости. Избираш си на кои от всичките столове да ядеш спираш като каубой отпред, хапваш и ако си гладен чезваш към следващия стол. Всички имаха различни манджи шей... ВВС-а рани дубре, имаше редовно плодове, кафе, най-доброто кисело мляко и т.н. Повечето кочове бяхме от Търново и в крайна сметка ако не си харесаш нищо за ядене отивахме в Артелната, където нападахме окачените животинки с брадвите. Имаше дори сушени плодове, абе доста килца качих там. Друго интересно нещо е че външния ти вид се гледа ако идва някой от ген. щаба т.е. веднъж на 2-3 месеца те карат да се пострижеш и това важи за всички освен ако си пропуснал да ти го кажат, което на шофьорите се случваше. Веднъж с Бейди (на снимката с КРАЗ-а) излизахме от лафката на летището, като аз бях захапал дълго кафе с зъби, в едната ръка имах кола а в другата циара. Той като че ли беше със свободни ръце и ни среща ген. Михо Михов, които цъфнал без да разберем. Пита ни има ли кафе на лафката и Бейди със свободната уста му каза че има. Редник (на тази снимка се вижда как се разхождахме) трябва да козирува на всички, защото са по-висши, та камоли на генерал. Веднъж по време на отпуска се напихме с Байчев и се контузих по крака. От тогава обух джапанки и така се разхождах и карах камиона. Колкото до карането, цистерната ми беше с керосин за самолети L29 които имаха направени колконки за зареждане (като на бензиностанция) и единствено ако спре ток (тогава пък има генератори) и ако генераторите откажат аз зареждам. Много спане и обикаляне по лафките като обобщение на службата ми.

След казармата се мотаех по компутърните клубове и взех да чаткам нещата та станах оператор в Милениум клуб, където много пифтунехме с Любо и Емо гъзеца, но той не го ловеше и оставаше да работи вместо мене... После откриха и Бездната с 65 компютъра вътре което си беше голямо нещо. Там също много изпълнения и напивания правехме, няма да  казвам имена щото ще забравя някои. Тогава 2001 си купих и личен компютър, преди това е важно да кажа, че също правех музика още по времето на Густозо. Mad Tracker беше програмата в далечната 1994-5г. В Бездната ми се налагаше да правя сайтове и вечер (ако не съм препил) да човъркам по музиката у дома.

Днес се занимавам с метални конструкции и много малко от свободното ми време остава

за музика. Опитвам се все пак да не разочаровам хилядите изроди харесващи моите музикални пародии.