Gonzales избухва през 2000 с класическия електро-хипстър албум "Gonzales Uber Alles". Всичко, което издава оттогава до ден днешен, представя нов музикален стил, имидж и медийна стратегия. Единственото, което остава непроменено е музикалният гений на Gonzales, уникалното му сценично присъствие и… също толкова уникалното му его.

Gonzales напуска родната си Канада през 1998 след грандиозен скандал с един от големите лейбъли. Случката му служи за урок по реалностите на музикалната индустрия (която по онова време все още съществува). Лейбълът прави опит да го разкара, но Gonzales наема добър адвокат и докарва нещата дотам, че в крайна сметка му плащат, за да напусне. Но това не му е достатъчно.

Напред към Берлин. Daft Punk и Бьорк искат Gonzo да ремиксира техни парчета, той обаче избира вместо това да ги remakе-не. Следва една легендарна пресконференция, на която той се провъзгласява за Президент на Берлинския Ъндърграунд. A хората си мислят, че се шегува. Поканен е на лондонския Meltdown Festival на Дейвид Бауи. Но и това не е достатъчно.

Напред към Париж, където прави лежерни колаборации с добрата си стара приятелка Feist за първия й албум "Let It Die", който в крайна сметка продава половин милион копия. Влиза в партньорство в френския продуцент Рено Льотан, аранжира и продуцира за Джейн Бъркин, Шарл Азнавур и риалити звездата Кристоф Вилем. Казва "не" на цяла върволица от начинаеши френски изпълнители/песнописци, зашото просто не ги намира за достатъчно добри (с изключение на Teki Latex и Филип Катрин). Gonzo дори свири на барабани в парче на Иги Поп (Motor Inn, 2004). 

През 2004 "Solo Piano" (Universal Jazz) се превръщa в най-продавания албум на Gonzales. Той въвежда Gonzo сред публика от истински човешки същества, които реално купуват музика от време на време. Парчетата му за пиано са използвани и в документални и игрални филми. През 2006 излиза двойно DVD "From Major to Minor" – мастър клас, в който Gonzales дава сюрреалистични уроци по музика на публиката, издокаран по пантофи и в компанията на бойните си другари Mocky, Feist и Джейми Лидел, с които изнася "White Gloves" концерт като всеки свири най-известните парчета на другите.  

Най-накрая Gonzales се настанява в сърцата както на хипстърите, така и на човеците. И след тази трансформация от аутсайдер в инсайдер, какво още би могъл да измисли този дисфункционален мегаломаниак? Ето какво – през 2008 издава "Soft Power" (десет песни up-tempo седемдесетарски софт рок, миксиран с лирични балади), прави грандиозно шоу на Олимпия в Париж, заедно със съучастничките си Peaches, Feist и Katerine, на което разрязват тялото му на две половини в изпълнение на прословутия магически номер. Но тъй като и това не му е достатъчно, Gonzales приема и няколко от по-интересните предложения, с които го засипват в зората на новооткритата му слава. Офертите са – да се превъплъти в Серж Гейнзбург, да участва в саундтрака на дългоочаквания първи филм на автора на комикси Johann Sfar, да напише книга за музика, вдъхновена от рецепти, вдъхновени от музика, в съавторство с Пиер Каниер, тризвездният главен готвач и собственик на лондонския "Sketch" и парижкия "Le restaurant de Pierre Gagnaire”. На всичко отгоре му остава време и да пише и продуцира парчета за новите албуми на Mocky, Peaches и Джейми Лидел, и да участва в колаборации с артисти от Arielle Dombasle до Tiga.

2009 идва с нови приключения. Gonzales пробива в телевизията. "Maestro Gonzales" са пилотни 4-минутни епизоди за френската национална телевизия, в които професорските наклонности на Gonzo се разгъват брилянтно в сюрреалистичен "салон", a звездите, които му идват на гости, получават първи уроци по мелодичност и мажор/минор.

И така, за да бъде задоволена неутолимата амбиция на Gonzales, остава едно-едничко нещо на света и той не се поколебава да го направи. На 16-18 май 2009, Gonzales чупи световния рекорд на Гинес за най-дълъг соло концерт като изсвирва над 200 парчета в продължение на… 27 часа, 3 минути и 44 секунди. 

Източници
Gonzales

Последна редакция от ChickX - 19.05.2010, 16:56