„Крейдъл ъф Филт“ („Cradle of Filth“) е британска метъл група.
     Заражда се през 1991 г в Съфолк,Англия. Групата е основана от Дани (вокал), Джон (бас), Дарън (барабани), Робин(китара) и братята Пол Райън (китара) и Бенджамин Райън (клавири).
     През 1992 групата издава не много успешно демо „Invoking the Unclean“, след което Робин напуска състава. Записано е ново демо — „Orgastic Pleasures“, този път далеч по-успешно, и лейбълът Tombstone Records заявява интерес към „Cradle of Filth“ [кредъл оф филт], но до договор така и не се стига. Разочарован, Джон напуска групата, за да развива самостоятелна кариера, докато Робин се завръща като басист, а втората китара е поета от Пол Алъндър. В края на годината групата записва трето демо, озаглавено „Total Fucking Darkness“, което е и най-силното на групата за това време. Междувременно Дарън е сменен от Никълъс на барабаните. Последният днес е легендарен с уникалната си скорост и техника. В крайна сметка групата подписва с фирмата "Cacophonous Records" и през 1994 е издаден дебютният албум „The Principle Of Evil Made Flesh“, обединяващ готически клавири, метъл рифове и вампирски имидж. Самите членове на „Крейдъл Ъв Филт“ признават, че творчеството им е вдъхновено от групите "Батори", "Селтик Фрост" и "Дайъманда Галас", както и от литературните гении на автори като Лорд Байрон,Фридрих Ницше,Брам Стоукър и Шарл Бодлер. Дебютът (продаден в над 30 000 копия) получава високо признание и утвърждава Cradle of Filth [кредъл оф филт] като една от най-обещаващите блек групи.
     Тогава се появяват сериозни разногласия между музикантите и братята Райън заедно с Пол Алъндър напускат групата поради лични разногласия с останалите членове. Скоро съставът е попълнен от Стюърт (китара) и Деймиън (клавир). През 1996 е издаден миниалбумът „Vempire or Dark Fairytales in Phallustein“, като Джейърд Диметър ("Дисембър Муун") записва допълнителните китари. Включеният материал е част от предвидения за предстоящия нов албум, като фигурира и нова версия на парчето „The Forest Whispers My Name“. „Vempire“ е изпълнен с бързи зловещи музикални хармонии, които грабват слушателя и го отнасят в свят на тъмни фантазии и легенди. Вторият дългосвирещ албум, носещ името „Dusk And Her Embrace“ и продуциран от Kit Woolven (Cathedral, Thin Lizzy), се появява през 1996. В записите за пръв път участва и новият китарист Gian Pyres. „Dusk...“ е най-мрачната творба на групата до момента, като същеврвеменно включва изключително богати и разнообразни мелодии. „Искахме този албум да надмине като звучене кой да е нормален албум.“ — споделя Dani. "Искахме да звучи нечовешки, но да има и известен филмов елемент. Според мен е подходящ за слушане като саундтрак към някой филм за Дракула или дори нещо апокалиптично като „Война на световете“. Албумът „Dusk...“ е издаден от Music For Nations. В творбата са усеща и силното вокално присъствие на Sarah Jezebel Deva, чийто ангелски глас контрастира с яростните изпълнения на Dani — звучене, което завбъдеще ще се превърне в запазена марка на групата. През 1997 „Cradle of Filth“ свирят на фестивалите Dynamo и Milwaukee Metal Fest. Скоро след това ги напуска клавиристът Damien. Мястото му е заето от Les Smith, известен още като Lecter (ex- Anathema & Ship Of Fools). През 1998 излиза шедьовърът „Cruelty And The Beast“, обединяващ агресивния стил на Cradle of Filth с ново, невероятно мелодично звучене.
     По време на турнетата след издаването на албума групата се сблъсква с много проблеми, породени предимно от консервативните схващания в някои държави. Фенове са арестувани по обвинения в подклаждане на насилие, най-вече защото носят тениски на групата. В ограничен тираж е издадена специална версия на албума, която е забранена в много страни поради незензурирания снимков материал. Dani Filth коментира ситуацията така: „Всяко нещо, което разчупва стереотипите, първоначално бива осъдено като аморално. На нас това не ни пречи. Винаги сме се старали да изкарваме на показ покварата и пороците, не добродетелите. Така и ще продължим да правим, все едно дали ни обичате или мразите. Целта ни е да вълнуваме хората.“ В текстов аспект „Cruelty...“ разказва историята за легендарната графиня Елизабет Батори, която с остаряването си губела някогашната си красота и се опитвала да я възстанови, къпейки се в кръвта на девици. В албума са майсторски преплетени сюжет и музика, където вътрешните терзания на един изстрадал ум са пресъздадени по неповторим начин. В началото на 1999 барабанистът Nick Barker напуска поради музикални разногласия. На неговия пост последователно застават Was Sarginson (ex-The Blood Divine и December Moon), Dave Hirschheimer (ex-Infestation) и Adrian Erlandsson (ex-At The Gates, The Haunted). Групата записва първия си сингъл „From The Cradle To Enslave“ и издава едноименен видеоклип — един от най-кървавите видели бял свят. В EP-то „From The Cradle To Enslave“ са включени още пет парчета, сред които два кавъра и чисто новата песен „Of Dark Blood And Fucking“. Lecter е изгонен от групата, а вместо него клавирите поема Martin Powell — бившият цигулар на My Dying Bride. В този нов състав Cradle of Filth записват новия си дългосвирещ албум — „Midian“ (2000). Новият клавирист внася интересно звучене, а откъм вокали Dani е още по-силен от преди, комбинирайки животинско грухтене с умопомрачителни писъци и речетативи. Китарите са тежки както винаги, на моменти се чуват сола. „Midian“ за пореден път утвърждава групата като една от най-влиятелните в съвременния блек метъл, постигайки рекордни успехи. През 2001 излиза LP-то „Bitter Suites To Succubi“, съдържащо презаписан материал от ранните години на групата, няколко нови парчета и кавър на песента „No Time To Cry“ на The Sisters of Mercy. 2002-ра отбелязва издаването на сборният албум „Lovecraft & Witchhearts“ и на концертното DVD „Heavy, Left Handed and Candid“. Китаристът Gian и басистът Robin напускат състава, като китарите остават изцяло в ръцете на ветерана Paul Allender, a басът е поет от Dave Pubis. В края на годината групата влиза в студио за записите на шестия си дългосвирещ албум, озаглавен „Damnation And A Day“. Творбата надминава по мащабност всички досегашни албуми на групата, като звучи още по-тежко от Midian и същевременно величествено. В записите участват оркестър и хор, които формират идеален фон за траш издевателствата на Paul и унищожителните вокали на Dani, а клавирите на Martin са точно на място — без да доминират звуковата картина. Албумът е концептуален и представя меко казано „нестандартния“ прочит на Dani на избрани библейски пасажи — от бунта на Луцифер, през изкушаването на човека до Апокалипсиса... През 2004 излиза албума „Nymphetamine“, който подчертава афинитета на Дани към жените. Изключителна атмосфера, невероятни рифове, лиричен език — този албум леко променя имиджа на Cradle of Filth. Този имидж се променя още повече през 2006 когато излиза още един дългосвирещт албум — Thornography.

Последна редакция от rozovkaa - 01.09.2010, 09:59