Хмм нека позная сигурно се питате кой съм аз...
Никога не сте чували за мен нали ?

[Rado]

Започвам сега със нещо леко
Незнам дали ще свърши тук или ще бъде чуто на далеко
Дали ще иде отвъд гори и планини
Или ще си отиде м/у четирите стени на стаята ми
Иска ми се да бъде чуто, но на дали
ще оцелее изобщо през ноща и ще съм го изтрил при зори
Дори да съм изписал хиляди бози и тъпни
Те са част от миналото и развитието ми
Но вече няма никво значение бози или творби
Щом всяка от тях е видяла дъното на кошът ми
Но така минават и лято и зиме и нощем и денем
А съмнението и неувереноста не спират да се трупат в мене
Много често се питам дали изобщо има смисъл
Светът да вижда душата ми в това , което съм писaл
Лириката ми незнам дали е добра или лоша
Но с годините купчината се уголемява в/у коша
Всеки казва , че е лесно на думи да си голям
И аз пред листа съм голям , но в живота си съм ням
Не казвам , че мълча ,напротив крещя и говоря
Но бивам подминаван от купища от хора
Никой не се вслушва в това , което някога съм казал
Защото не съм никой и не съм се доказал
Та кой съм аз по дяволите едно недодялано момче
С нищо по-различно от който и да е от некъв бар или кафе
А дали е така? Виждал ли си през моите очи този свят ?
За моя поглед знам , но с презрение ме гледа всеки непознат
И колкото и по улиците и в автобусите да ми се подсмихват
Продължавам да се боря - Борбата в мене не затихва
Като сянка си живея просто вече така съм свикнал
Да хвърлям всичко в коша преди дебютния ми сингъл
В мечтите на високо съм се издигнал ,
а в реалноста дори не съм се и надигнал
До къде съм стигнал? До там от където и започнах
До вратата на стаята ми двупосочна
От едната страна моите угризения преломни
А от другата моите страхове и демони
На възможностите си в/у листа пак правя аутопсия
Но защо да ги убивам нямам ли друга опция ?
Ако ги нямаше аплаусите в главата на момчето ?
Дали ще е по-добре с на реалноста шамарите в лицето
Щеше ми се материалното да е отживелица
Но се събуждам от този сън със трясък на гръмотевица
Дарът слово уви не е нещо ценно
Щом дори махаленските отрепки ме гледат надменно
Не искам тяхната оценка , нито пък ги моля за слава
Просто ми е жал, че само пари ги впечатляват
Случва се да споря ,на момента ми се смее опонента
Но никой не знае какъв съм животът ми не е филмова лента
В тоя ред на мисли, дори и себе си тормозя
Че никой не се интересува какво му казвам , а в какво се возя
Докато съм още тук седни и ме изслушай
За мен не ще излезе филм по действителен случай
И ако един ден на децата си за наследство
оставя без да искам всяко свое изразно средство
и aко стоят те и чакат оценка за своята заслуга
дано историята не се повтори и при тях да бъде друга
Господи задавам си въпроси всеки божи ден
Защо от цялото тесте с карти избра точно мен
Да бъда жокера и да бъда палячо
Моля те отговори ми ти мой вечен екзекутор и палачо!
Тази моя присъда кога ще излежа
Заточен в един свят в , който очевидно не принадлежа
Явно въпрос на време е да полудея
Имам единствено лирика или к'вото е останало от нея

Дали е разпиляна вече на части или още е цяла

Дали не се е разяла или е презряла

Дали е крещяла

или завинаги онемяла

Едно е сигурно знам , че е оцеляла !

И дори да не е пяла

В мен винаги живяла

Дори със мен да си отиде завинаги замряла
знам , че на гроба ми ще пише за раздяла :
"...една патка от много мислене умряла".

Последна редакция от mitakadan - 28.12.2009, 14:32