Eric Clapton - биография

Eric Clapton / Биография

Редактирането е забранено от администратора на страницата

Ерик Клептън е роден на 30 март 1945 година в Рипли, Англия. Той е незаконороден син на 16-годишната Патрисия Клап и канадския войник Едуард Фрайър. Бащата се завръща при жена си в Канада още преди раждането му и Ерик израства в дома на дядо си и баба си, които дълго време счита за свои истински родители, а Патрисия - за по-голямата си сестра. Години по-късно майка му се омъжва за друг канадски войник и заминава за Канада. На деветгодишна възраст Ерик разбира истината за родителите си и този факт оставя дълбок отпечатък върху характера му.

Клептън започва да свири на китара от ранна възраст и за кратко учи в Колежа за изкуства в Кингстън. През 1958 година рокендрол-вълната се разпростира върху целия свят. Клептън се интересува повече от корените на тази музика и започва да изследва творчеството на родоначалниците ѝ от Делтата на Мисисипи. Ерик открива, че блусът е подходящ за затворената му и вглъбена натура.

Ярдбърдс и Джон Маялс Блусбрейкърс

След като свири в две по-незначителни групи, през октомври 1963 година, по покана на Кийт Ралф и Пол Самюъл-Смит, Ерик Клептън се присъединява към блус рок групата Ярдбърдс. В Ярдбърдс впечатляващата му техника на свирене, силно повлияна от блуса, скоро започва да привлича вниманието на критика и публика. По време на 18-месечния си престой в групата, Клептън записва и първите си албуми „Five Live Yardbirds“ и „Sonny Boy Williamson and The Yardbirds“. През този период той получава и прословутия си прякор „Slowhand“ („Бавната ръка“), който се ражда от неговия навик по време на концерт да сменя скъсана струна на китарата си под съпровода на бавните ръкопляскания на групата и публиката. През 1965 година Клепън напуска Ярдбърдс, когато групата започва да се отдалечава от блуса и да се ориентира към по-комерсиално звучене.

Същата година той се присъединява към Джон Маялс Блусбрейкърс, като китарните му сола се превръщат в основна атракция на концертите на групата и привличат фанатични почитатели. По улиците на Лондон се появяват графити с надпис „Клептън е Бог“. С Блусбрейкърс той записва албума „Blues Breakers With Eric Clapton“.

В началото на 1967 година статутът на Клептън като британски китарист номер едно е сериозно разклатен с появяването на Джими Хендрикс. Когато Клептън чува за пръв път потресаващата версия на Хендрикс на песента „Killing Floor“, той разбира, че в негово лице има почти непобедим съперник. Стилът на Хендрикс оказва голямо влияние върху следващата фаза от музикална кариера на Клептън.

Крийм

През 1966 година Клептън напуска Блусбрейкърс, за да сформира групата Крийм, заедно с двамата виртуозни инструменталисти Джак Брус (бас китара) и Джинджър Бейкър (барабани). Майсторските импровизации на триото и специфичното тежко рок-блус звучене, скоро донасят на Крийм международна известност, а на музикантите - статут на суперзвезди. От това време са албумите „Disraeli Gears“ (1967), „Wheels of Fire“ (1968) и Goodbye (1969). Виртуозното използване на блусовите форми и фразиране, бързите преходи и жалостивото вибрато превръщат Клептън в един от най-копираните за времето си китаристи, а невероятната енергия и емоционална наситеност на изпълненията му в такива песни, като „Crossroads“ и „White Room“, се превръщат в стандарти в историята на рок и блус-китарата.

Раздирана от личностни и професионални противоречия, Крийм се разпада след два финални концерта в лондонската зала Роял Албърт Хол през ноември 1968 година.

От това време датира и близкото приятелство на Клептън с Джордж Харисън. Резултат от съвместната им дейност е съавторската песен „Badge“ и участието на Клептън в песента на Харисън „While My Guitar Gently Weeps“ от албума „The Beatles“ (1968) на Бийтълс. Това приятелство по-късно е подложено на сериозно изпитание, когато Клептън се влюбва в съпругата на Харисън - Пати Бойд. На нея Ерик посвещава две от най-известните си песни „Layla“ и „Wonderful Tonight“.

Блайнд Фейт, Делани енд Бони и Дерек енд Доминос

В 1969 година Клептън и Джинджър Бейкър сформират групата Блайнд Фейт, заедно с пианиста Стийв Уинууд и басиста Рик Греч. Очакванията на публиката са за нова супергрупа, но стилът на Блайнд Фейт, повлиян от Уинууд, е по-мек и фолклорно ориентиран и групата не се радва на комерсиален успех. Музикантите се разделят, след като записват едва един албум.

Клептън е уморен от непрестанното внимание на пресата и очакванията на публиката и решава за известно време да се оттегли от светлината на прожекторите. Той започва турне като поддържащ музикант на американската група Делани енд Бони. Става близък приятел с Делани Брамлет, който го окуражава в опитите му в пеенето и композирането.

Клептън се изявява като способен вокалист в първия си солов албум, който е излиза през 1970 г.

Скоро след това той привлича студийните музиканти Карл Рейдъл (бас китара), Джим Гордън (барабани) и Боби Уитлок (клавишни) и образува групата Дерек енд Доминос, с Клептън като соло-китарист, вокалист и композитор. Името Дерек енд Доминос, произлиза от допусната грешка при представянето на групата при първото им появяване на живо и грешно произнасяне на първоначалното избрано име Ерик енд Дайнамос.

Китаристът Дуейн Олман от Олман Брадърс Бенд се присъединява към групата при записването на един от най-добрите албуми на Клептън и станал вече класически „Layla and Other Assorted Love Songs“ (1970). Албумът е силно повлиян от блуса и представя прекрасното взаимодействие на соло-китарата на Клептън и слайд-китарата на Олмън.

За съжаление трагични събития белязват кратката история на Дерек енд Доминос. По време на записите, музикантите са потресени от новината за неочакваната смърт на Джими Хендрикс. В негова чест те записват една изключителна версия на „Little Wing“, която включват в албума. Една година по-късно, в навечерието на първото им американско турне, Дуейн Олмън загива при мотоциклетна катастрофа. Към неволите се прибавя и хладното посрещане на албума от критика и публика.

Натрупаното напрежение, както и претърпените любовни разочарования от несподелената любов с Пати Бойд, тласва Клептън към силна зависимост от хероина. За близо три години той напълно се изолира от света, като стига до там, че започва да разпродава китарите си, за да се снабдява с наркотик.

Солова кариера

За да му помогне да излезе от трудното положение, близкият му приятел Пит Тауншънд от Ху организира през 1973 година два концерта в лондонския Рейнбоу Тиътър, които са записани и служат като основа за албума „The Rainbow Concert“. Тези концерти са повратна точка в кариерата на Клептън. Той успява да преодолее зависимостта си от хероина и се появява отново на музикалната сцена с нов стил и силно присъствие като вокалист и композитор.

През 1974 година Клептън издава албума „461 Ocean Boulevard“, в който набляга на песните за сметка на китарните импровизации. Неговата версия на „I Shot The Sheriff“ става голям хит като има важно значение за разпространението на регето и музиката на Боб Марли пред по-широката аудитория.

Албумът от 1975 година „There's One In Every Crowd“ продължава започнатия от „461 Ocean Boulevard“ стил. Клептън изоставя оригиналното заглавие на албума „The World's Greatest Guitar Player (There's One In Every Crowd)“ („Най-великият китарист на света (във всяка тълпа има по един)“), тъй като решава, че иронията няма да бъде разбрана. До края на 70-те години той продължава издаването на албуми и изнасянето на концерти, но така и не успява да покрие високите очаквания на публиката и да достигне славата от по-ранните си години. През 1978 година се жени за Пати Бойд Харисън. Двамата се разделят в края на 1988 година.

През този период Клептън отново изпада в зависимост, този път от алкохола. Принуден е да постъпи на лечение в болница и се възстановява в Антигуа, където по-късно ще построи Кросроудс Сентър, център за рехабилитация от алкохолни и наркотични зависимости. През 80-те години единствено албумът „Journeyman“ е приветстван по-възторжено от критиката и бележи сериозното завръщане на Клептън към блус-корените му.

90-те години, отново са белязани от трагични събития. На 27 август 1990 година, китаристът Стиви Рей Вон, който е на турне с Клептън, и двама души от техния помощен персонал, загиват в катастрофа с хеликоптер. Малко след този трагичен случай, на 20 март 1991 година, четиригодишният му син, Конър, загива, след като пада от 53-ия етаж на нюйоркски небостъргач. Скръбта от тежката загуба Клептън претворява в песента „Tears In Heaven“. Тази песен, както и излезлият през 1992 година акустичен концертен албум „Unplugged“ спечелват 5 награди Грами.

През 1994 година с албума „From The Cradle“ Клептън отдава почит към блус-учителите си като записва версии на класически блус-песни. През 1997 година печели Грами за песента „Change the World“. През 1999 година, след два неуспешни брака, Клептън (по това време 56-годишен) се жени за 25-годишната Мелия Макенъри, от която има три дъщери. Съвместният му албум с американската блус-легенда Би Би Кинг „Riding With The King“ става златен.

Ерик Клептън е единственият музикант, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола - като член на Ярдбърдс и Крийм и като самостоятелен музикант. На 24 юни 1999 година Клептън продава чрез аукционната къща Кристис 100 от китарите си (включително и Brownie, с която записва „Layla“), като събира близо 7 милиона долара за учредената от него фондация за борба срещу алкохолните и наркотични зависимости.

През май 2005 година Ерик Клептън, Джинджър Бейкър и Джак Брус се събират за четири знаменателни концерта на Крийм в лондонската Роял Албърт Хол.

Китарите на Клептън

През годините Ерик Клептън ползва различни модели китари.

В началото на кариерата си той използва Gibson Les Paul от 50-те години, което помага на Гибсън да изкара отново на пазара оригиналния си модел.

В Крийм, Клептън продължава да използва модели на Гибсън, включително и Les Paul (която е открадната) и Gibson ES-335, но най-популярната му китара през този период е Gibson SG – модел 1961 г. Тази китара е известна както със специфичния си звук (който Клептън описва като „женски“) така и с атрактивния си вид – изрисувана в психиделик-стил. Клептън свири с Gibson SG и на записите на While My Guitar Gently Weeps и Sunshine Of Your Love.

По-късно, може би под влиянието на Джими Хендрикс, Клептън започва да използва Fender Stratocaster. Най-известният модел от тази серия е „Blackie“, направена специално за него.

През 1988 фабриката за китари Fender създава модела Eric Clapton Stratocaster.