Dream Theater, Black Clouds & Silver Linings CD

Dream Theater / Дискография

Редактирането е забранено от администратора на страницата

2009

Black Clouds & Silver Linings CD

Dream Theater

Съдържание:

1. Nightmare To Remember, A 9:15
2. Rite of Passage, A 5:43
3. Wither 5:25
4. The Shattered Fortress 12:50
5. The Best of Times 12:20
6. The Count of Tuscany 19:28
7. Stargazer 8:16
8. Tenement Funster/Flick of the Wrist/Lily of the Va 8:23
9. Odyssey 8:14
10. Take your Fingers from my Hair 8:19
11. Larks' Tongues in Aspic (Part II) 6:36
12. cover song #6 00:00
13. Nightmare To Remember [Instrumental], A 5:05
14. Rite of Passage [Instrumental], A 8:36
15. Wither [Instrumental] 5:29
16. The Shattered Fortress [Instrumental] 7:00
17. The Best of Times [Instrumental] 10:00
18. The Count of Tuscany [Instrumental] 6:24

За Албума

(2009)
12 песни

След излизането на "Systematic Chaos" преди две години мнозина бяха на мнение, че Dream Theaterвече нямат какво повече да ни покажат и прикриват липсата на идеи зад тежките повтарящи се рифове и безкрайните сола. Всъщност албумът въобще не беше зле, даже напротив... С него те още повече вдигнаха собствената си летва и накараха всички да гледат под лупа следващите им студийни творби."Black Clouds & Silver Linings" е доказателство, че прогресив иконите от New York ни най-малко не са се изчерпали и че имат още много какво да ни показват. Типичен албум, съдържащ в себе си елементи от всичко онова, което сме свикнали да получаваме от Dream Theater, дори с известни изненади.

На пръв поглед обложката и заглавието внасят смут и вяло настроение и предразполагат слушателя към нещо тежко. И тежкото идва още в самото начало - първите акорди на "A Nightmare To Remember" биха събудили и мъртвите. Звуците от Korg Oasys-а на Jordan Rudess могат да ни накарат дори да решим, че сме сбъркали диска и сме си пуснали някоя symphonic black банда, тъй като готик саунда е нещо нетипично за Dream Theater. В едно интервю Mike Portnoy споделя, че в самото начало на работата по новия албум всички са имали много нови идеи и са вложили голяма част от тях именно в откриващото парче. Това е причината в него да чуваме толкова непознати елементи, като например core рапирането на Mike, за което бихме се въздържали от коментар. Petrucci и Jordan Rudess, като че ли също нямат търпение да покажат какво могат и доминират в песента с лудите си сола. Текстът също допринася за апокалиптичното усещане, което носи тя. Но именно по това си личат големите - могат да си позволят дори в самото начало на албума си да запишат каквото пожелаят. Може би в случая обаче леко са прекалили с импровизациите и експериментите.

"A Rite Of Passage" e първият сингъл, появил се на бял свят месец преди самия албум. Определно единственото парче, подходящо за тази цел предвид дължината си, запомнящия се припев и липсата на кой знае какви иновации. Дори напомня на звученето от "Train of Thought", но малко по-мелодично. Постепенно излизаме от мрачното настроение и след началото на следващото парче виждаме, подобно на момченцето от обложката, че светлина все пак има. "Wither" е бавна, но не и тежка (дори бих казал и леко разводнена) песен с хармония в "Octavarium"-ски стил и с осезаемия композиторски почерк на John Petrucci. Тя е и най-кратката (само пет минути) и е единствената която лично аз не бих запомнил с нищо.

"The Shattred Fortress" представлява последните три части (10, 11, и 12) на Сюитата на анонимния алкохолик на Mike Portnoy, започнала още преди седем години в "Six Degrees of Inner Turbulence". Тук тя приключва, като сумарно песните траят 57:16 минути. Заглавието е взаимствано от текста на "The Glass Prison": "A shattered glass prison wall behind me," "A long lost fortress," а имената на отделните части запазват традицията от преди и започват с представката "Re" (от rehab). Мотивите в песента, съвсем очаквано са взаимствани от тези в предишните части на автобиографичната алкохолна сага.

"The Best Of Times" - най-впечатляващата композиция от целия албум за мен. Написана от Mike Portnoy в чест на починалия му наскоро баща. Началото е необичайно - чисто пиано със солираща цигулка. След триминутната лирична интродукция настроението рязко се променя от меланхолично към позитивно. Към средата на парчето вече като че ли "си идваме на думата" - започва да прилича на истинска балада в стил Dream Theater, която на мен лично изключително много ми напомня на "The Ministry Of Lost Souls" - както с мелодичния припев, така и с дългото лирично финално соло на Petrucci. Текстът е много лиричен и изразява дълбоката почит на Portnoy към баща му Howard:

Thank you for the inspiration
Thank you for the smiles
All the unconditional love
That carried me for miles
It carried me for miles
But most of all thank you for my life

Финалната "The Count Of Tuscany" е още едно типично Theater-ско епично парче. В нея има мотиви от звученето на групата и от Metropolis Pt.2: "Scenes From A Memory", и от "A Change Of Seasons", дори и от "Octavarium". Втората част на парчето е един своеобразен трибют към Pink Floyd от страна на Petrucci и Jordan Rudess. Двадесетминутната творба е наистина впечатляваща и може би най-добре от всички в албума разкрива многопластовото звучене на Dream Theater.

Миналата година Mike Portnoy отправи съобщение към феновете, звучащо по следния начин: "Представете си албум на Dream Theater с песни като "A Change Of Seasons", "Octavarium", "Learning To Live", "Pull Me Under" и "The Glass Prison" - всичките в едно CD ..." На практика всяко едно от парчетата наистина наподобява различни периоди от близо 25-годишната кариера на групата, но въпреки това албумът е 100% своеобразен. Има от всичко по много и ако "Systematic Chaos" не успя да задоволи очакванията на част от почитателите, със сигурност тази част сега ще бъде значително по-малка.

Източници
http://www.rock.bg/Black...review.rock

Последна редакция от VRock - 08.02.2010, 17:24

Докладвай нередност Предишни редакции... |