Ро̀ни Джеймс Дѝо е известен американски рок певец и композитор на рок, хард рок и хеви метъл музика. Роден е на 10 юли 1942 г. в Портсмът, Ню Хампшър, но израства в град Кортланд, щата Ню Йорк. Истинското му име е Роналд Падавона. По време на 53-годишната си активност е вокалист на групите Елф, Рейнбоу, Блек Сабат, Дио и Heaven and Hell. Умира на 16 май 2010 от рак на стомаха.
   Дио израства в Ню Йорк, където в края на 50-те чиракува в различни групи като The Vegas Kings, Ronnie & The Rumblers и Ronnie And The Red Caps. В периода 1961–67 г.оглавява Ronnie Dio and the Prophets, не само като вокалист, но и като свири на пиано, баскитара и дори на тромпет. Многостранно развит талант, той също работи и като продуцент. Според издадената през 1990 г. книга в България за "Дийп Пърпъл" от двама унгарци Рони е известен като Роналд Падавона.
   През 1967 г. формира групата The Electric Elves, група, която в началото на 70-те сменя името си на "Елф". В средата на 1970 г. цялата група е сполетяна от автомобилна катастрофа в която загива китариста Ник Пантас. Дио поема водещите вокали и баса, а останалата част от групата включва Дейвид Файнщайн (китара), Мики Лий Сол (клавишни) и Гари Дрискол (ударни). "Елф" е забелязана от Роджър Глоувър и Иън Пейс от Дийп Пърпъл през 1972 г. и си урежда договор за продукция на две америкаски турнета. През 1973 в "Елф" се включва басистът Крейг Грубър, което позволява на Дио да се съсредоточи върху вокалите. Китаристът Файнщайн се отказва от турнето и първоначално е заместен от Стийв Едуардс. От 1974 г. Марк Носийф поема перкусиите. През 1975 г. Глоувър предоставя възможност на Дио да участва в проекта му The "The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast" и това дава на Дио широката признателност, която желае.
   След като вече напуска Дийп Пърпъл и е записал едно парче с "Елф" Ричи Блекмор създава Рейнбоу. Той привлича в групата Дио, Сол, Грубър и Дрискъл от "Елф". Дебютният албум „Ritchie Blackmore's Rainbow“ е несправедливо считан за лоша имитация на "Дийп Пърпъл". Всъщност песните са вдъхновени от класическата музика, а тематиката на текстовете е средновековна. В този период Дио пише освен текстовете също така и музиката за някои парчета. Почти веднага след излизането на албума Блекмор уволнява всички с изключение на Дио. Новият барабанист е Кози Пауъл, басист е Джими Бейн, а зад кийборда е Тони Кери. В този състав излиза „Rising“. Този албум и следващия („Long Live Rock'n'Roll“) имат сравнително голям успех. Синглите и от трите албума („Man On The Silver Mountain“, „Catch The Rainbow“, „Starstuck“, „Kill The King“, „Long Live Rock'n'Roll“) стават класика в рок и хеви музиката. След излизането на албума и промоционалното му турне Дио напуска, за да замени Ози Озбърн в Блек Сабат.
   През 1979 г. Дио напуска като пренася дарбата си на певец и текстописец в Блек Сабат, където прави много за подмладяването на отслабващата супергрупа. Първият му албум с групата отбелязва най-големия и успех от „Sabotage“ насам. Именно на промоционалното турне на албума Дио популяризира жестът станал символ на хеви метъла — mano cornuto. След турнето барабаниста Бил Уорд напуска групата поради лични причини и е заманен от Вини Апис. В този състав е записан албумът „Mob Rules“. След това през 1980 г. е издаден албумът „Live Evil“, съдържащ концертни изпълнения. След това Дио напуска като оставя групата на много добро ниво, с много нови фенове. Синглите от албумите с тази група не стават хитове в класациите, но са емблематични за Дио („Heaven And Hell“ и „The Sign Of The Southern Cross“).
   След напускането на "Блек Сабат" вече световноизвестен и всепризнат Дио решава да създаде своя собствена група под името Дио. В нея участват бившите му колеги Вини Апис (от "Блек Сабат") и Джими Бейн (от "Рейнбоу"). Вивиан Кемпбъл поема китарата, а Клод Шнел клавишните. Дебютния албум „Holy Diver“ излиза през май 1983 г. и въпреки, че достига само до 61-во място той е едно обещаващо начало. Следващите два албума „Last In Line“ и „Sacret Heart“ имат по-голям успех. По време на турнето за „Sacret Heart“ Дио написва още няколко парчета, които излизат в компилация наречена „Time To Burn“.

През 1986 г. Кемпбъл напуска, за да се присъедини към Уайтснейк и е заменен от Крейг Голди. След излизането на „Dream Evil“ през 1987 г. Дио сменя целия състав на групата. Новата група издава „Lock Up The Wolves“. През 1992 Дио се събира отново с "Блек Сабат", с които издава успешния „Dehumanizer“. През 1993 възстановява старата си група с нов китарист — Трейси Джи. В този състав групата издава „Strange Highways“ (1994), „Angry Mashines“ (1996) и „Inferno - Last In Live“ (1998).

   През 2000 г. Голди се връща за осмия студиен албум на "Дио" „Magica“ (който достига 13-то място в класациите), но отново напуска преди излизането на деветия — „Killing The Dragon“. Въпреки всичко той се връща през 2002 г. за „The Master Of The Moon“. През 2005 г. излиза концертния албукм „Live Evil - Live In New York City“, а през 2006 г. излиза DVD с концерта от Русия по време на световното му турне. Въпреки, че албумите не достигат по-първите места в класациите Дио отново създава сингли влезли в историята: „Holy Diver“, „Rainbow In The Dark“, „Don't Talk To Strangers“, „We Rock“, „Straight Through The Heart“ и др. През 2007 г. съвместно с Тони Айоми от Блек Сабат създават проекта "Heaven and Hell" и издават DVD.

   В едно хард рок списание в статия за него се казва, че „с гласа си може да обърне и товарен влак“. Сигурно е така! Гласът му е запомнящ се, изключително специфичен, силен и плътен.

   Почива на 16 май 2010 година от рак на стомаха, след около едногодишно боледуване

Източници
http://bg.wikipedia.org

Последна редакция от rozovkaa - 01.09.2010, 00:18