Adriano_Celentano - биография

Adriano_Celentano / Биография

Редактирането е забранено от администратора на страницата

Версия 8

Адриано Челентано е италиански певец, актьор, кинорежисьор, композитор, обществен деятел и телевизионен водещ. Роден е на 6 януари 1938 г. в Милано Италия.

Челентано е един от най-успешните и влиятелни изпълнители в историята на италианската музика - за цялата своя кариера има издадени 41 студийни албума продадени в повече от 150 000 000 копия и е играл в повече от 40 филма.

Два пъти е носител на приза David di Donatello за филмите "Bluff - Storia di truffe e di imbroglioni" (1976) и "Mani di velluto" (1979). През 1989 г. получава голямата награда на град Милано - "Ambrogino doro". На неговото име е кръстен астероид N. 6697, открит на 24 април 1987 г.

Ранни години (1938 - 1960)

Своето детство и младежките си години Челентано прекарва в Милано. На 12 годишна възраст му се налага да напусне училище и да започне работа в едно часовникарско студио за да помага на семейството си. Като тийнейджър той често имитира американския комик Джери Луис. Веднъж неговата сестра изпраща снимка, на която брат и е в образа на известния комик на конкурс за двойници. Челентано печели първата награда от 100 лирети.

В този период той започва да проявява интерес към музиката и особено към рок енд рола, който става много популярен сред младите италианци след прожекциятa на филама "Blackboard Jungle", в който звучала песента на Били Хейли "Rock Around the Clock" .

Вдъхновен от този пример Челентано става член на групата "Rock Boys", в която са още Джорджо Габер, Луиджи Тенко, и Енцо Яначи. През 1954 започва да пише и изпълнява собствени композиций, а на следващата година започва сътрудничеството му с Мики дел Прете, който впоследствие написал за него много песни и дълго време бил негов главен продуцент. Челентано също така бил част и от групата "I Ribeli", в която свирил неговият дългогодишен приятел барабанистът Джани дел Альо.

Дебютът на Челентано на голямата сцена става на 18 май 1957 г. заедно с група "Rock Boys", в първият италиански фестивал за рок музика. В конкурса взели участие много млади италиански групи като почти всички изпълнявали песни на американски музиканти. Но "Rock Boys" решили да рискуват със собствена композиция - песента "Ciao ti diro", с която спечелили конкурса.

На 13 юли 1958 г. Челентано печели първа награда на фестивала в гр. Анкона с песента "Il tuo bacio è come un rock" и след 2 години компанията "Jolly" подписва с него договор и издава първият му студиен албум "Adriano Celentano con Giulio Libano e la sua orchestra".

Музикален пробив (1961 - 1970)

На 27 януари 1961 г. Челентано за първи път участва на музикалния фестивал "Сан Ремо", с песента "Ventiquattromila baci". Тъй като по това време отбивал военната си служба, за участието му във фестивала било необходимо специално разрешение от министъра на отбраната Джулио Андреоти. В началото на изпълнението той се обърнал с гръб към публиката, което било сметнато за неуважително от журито, поради което му присъдили втора награда. Въпреки това песента оглавила музикалните класации и впоследствие била обявена за най-добра песен на десетилетието.

На 19 декември 1961 Челентано прекратява договора си със "Jolly" и заедно със свои приятели и съмишленици основава свой собствен музикален лейбъл - "Clan Celentano". Първият албум, издаден от новия лейбъл със заглавие "Non mi dir" е продаден в милионен тираж.

През 1962 г. Челентано участва на конкурса "Кантаджиро" с песента "Stai lontana da me" и се класира на първо място, след което заминава на турне във Франция и Испания. През същия период той създава и собствени телевизионни програми.

През 1966 г. певецът се завръща на "Сан Ремо" с песента "Il ragazzo della via Gluck". Въпреки че не получила награда, песента била преведена на 22 езика и оглавила музикалните класации за повече от 4 месеца. Това била първата му песен на социална тематика, обиколила цял свят. Именно тази песен дал и заглавието на новият му албум, излязъл през същата година. След 2 години Челентано отново участва на "Сан Ремо", този път с песента "Canzone" и печели трета награда.

През 1968 г. е издаден албума " Azzurro/Una carezza in un pugno. " Песента "Azzuro" (муз. Пало Конте, т.Вито Палавачини) става една от най-популярните в репертоара на Челентано и впоследствие била изпята и от много други изпълнители - Джани Моранди, Мина Мацини, Die Toten Hosen и Ricchi e Poveri. Паоло Конте също така написал и музиката към песента "La coppia più bella del mondo" издадена през 1967 г. във вид на сингъл, която била дует с Клаудия Мори - съпругата на Челентано. През 1970 г. отново участва на "Сан Ремо", отново в дует със Клаудия Мори с песента "Chi non lavora non fa l’amore" и печели първото място.

Популярност (1970 - 1991)

В началото на 70 те години Челентано записва песента "Prisencolinensinainciusol", чиито текст се състои от непонятни думи, които никой не разбира, като целта е да се покаже липсата на единство между хората и неспособността им да се разбират помежду си. Песента остава дълго по върховете не европейските класации, появява се и в американски такива. Изпълнява се в речитатив, което може да се оцени като един от първите рап експерименти.

През 1972 г. на дългосвиреща плоча е издаден албума " I mali del secolo", всички песни в който са дело на Челентано. Голяма част от тях са посветени на проблемите на съвременния свят. Особено популярна става сатиричната песен, посветена на застрашаването на околната среда - "Un albero di trenta piani". В записите на албума участие взимат музикантите от група "Il Balletto di Bronzo". През 1995 г. албумът е преиздаден на CD.

През 1976 г. е издаден албума "Svalutation". Текстът на едноименната песен от този албум представлява ироничен коментар на социалната криза в Италия през този период. Албумът се продава добре на европейския пазар и достига първо място във Франция и Германия.

През 1979 г. е издаден албума "Soli", в който Челентано за първи път работи с популярният италиански композитор Тото Кутуньо. Албумът се задържа на върха в италианските класации в продължение на 58 седмици. През същата година е издаден и албума "Me, live!", записан по време на концерта на Челентано на 28 август 1977 г. в Чезена на стадион Дино Мануци.

През 1980 г излиза още един албум, в който като автор участва Тото Кутуньо - " Un po’ artista un po’ no", след което съвместната им работа приключва. Независимо от това те остават добри приятели.

Най-популярните албуми през 80-те години стават "Atmosfera", а така също и "Deus"(1980), "I miei americani" (1984) и "I miei americani 2"(1986), които съдържат кавър версии на известни англоезични групи и изпълнители като "Биитълс", "The Platters", Елвис Пресли, Рей Чарлс и др. Всички песни са преведени на италиански и някои от тях са с променен аранжимент.

В периода 1987 - 1991 г. Челентано не издава нито един албум. През 1991 г. - точно четири години след последния му албум "La pubblica ottusità" е издаден албума "Il re degli ignoranti". Албумът съдържа 10 песни, като някои от тях са римеик не вече издавани песни. Като бек вокали в албума участват децата на Челентано - синът му Джакомо и дъщерите му Розита и Росалинда. През същата година е издадена и едноименна книга.

Източници
http://ru.wikipedia.org/...D0%BD%D0%BE,_%D0%90%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D0%BE

Последна редакция от allpetrov - 23.07.2013, 22:13

Докладвай нередност Предишни редакции...