Текст: подпоручик Константин Георгиев Попов ( 1884, Казанлък - 1954 )
Музика: Михаил Шекерджиев ( 1889, Габрово -1958 )

''Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик ''На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик ''На нож!"

Воинският химн „ Велик е нашият войник" е създаден през 1916 г., по време на Първата световна война край Охридското езеро, в Македония от Михаил Шекерджиев, който е редник в 23-ти пехотен Шипченски полк на Осма пехотна тунджанска дивизия.
По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се е преработвал. Особено драстични промени текстът претърпял след 9 септември 1944г. Маршът е толкова обичан от всички българи, че комунистическата власт не успява да го забрани, както се случва с другите войнски шедьоври химна ,,Шуми Марица'' и ,,Един завет''. Под различни текстове ''Велик е нашият войник" съществува без прекъсване повече от 90 години, а през 1997г. е обявен за химн на Българската армия.