Родена в София, израства в кв.Княжево. Завършва гимназия и става чертожничка в завод за електрокари. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

През 1968 г. заедно с Борис Годжунов пее като солистка в „Оркестър София“ — тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото, Телевизията и Балкантон.

Спечелва международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев).През 1971 година получава Голямата награда за изпълнители на Международиня фестивал в Сопот, Полша./ за песента"Ах, този дивен свят"/ Това е едно от най-големите международни признания за български поппевец.

Търсенията на Паша Христова са многопосочни — балади, популярни песни, версии на фолклорни песни джаз пиеси, политически песни.

Гласът ѝ е специфичен — с огромен гласов диапазон и възможности за най-ярко драматично пеене до най-фините нюанси на нежното музициране. Особено впечатляващо е живото ѝ пеене на конкурси, концерти и фестивали, при които показва импровизаторски талант, лекота в музикалните преходи, интонация и емоционалност. Така тя печели поредица награди от наши и чужди фестивали, наричат я „фестивалната певица“.

Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 година [редактиране]

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Годжунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува е Ил-18, току що е излязъл от ремонт на въжетата, с които се управляват елероните. Ремонтът обаче не е извършен качествено и когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента, достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата.При удара на крилото в пистата, туловището на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател изпада на пистата. От 73-мата пътници, 32-ма от тях загиват за броени минути. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Годжунов - със счупени крайници, Янка Рупкина - с леки изгаряния. [1]

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел /23/.

Междувременно цялата новогодишна програма е заснета с активното участие на певицата - само няколко дни след трагедията, цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.

Източници
от Уикипедия

Последна редакция от lotos30 - 06.02.2010, 15:41