СТИШОК

За то, что я была поэт – и только. 

За то, что помощь, как волна шла рядом,  

За то, что лунная гора – срез корки,                   

И снегопад перечеркнул дрожь сада,

СТИХЧЕ

За туй, че била съм поет – и само.                                                                         За туй, че помощ кат вълна премина                                                                                                                   За туй, луната срязана остана                                                                            И И снегопад зачеркна пак градина.

МЕЛЮЗИНА
Мелюзина въздух ший – и в небе иглата броди,
а над морски брегове босичък там ангел ходи...
За играта под луната, скъпа помни звяр с добро -
що Испания, що Полша - всичко в смъртно е сребро!

Източници
Уикипедия, свободната енциклопедия

Последна редакция от vladimirvisockibg - 24.02.2011, 21:03