След дълго боледуване във вторник сутринта на 65 години почина музикантът Вили Кавалджиев. Той беше един от стожерите на българския рокендрол. Наричаха го българския Джо Кокър и барда на синята идея.
Музикантът страдаше от диабет с много усложнения - гангрена на крака, почти пълна загуба на зрението, депресия, последвани от няколко инфаркта. Като малък е изкарал детски паралич.
Преди няколко месеца негови колеги организираха благотворителен концерт, средствата от който бяха предназначени за лечението му. Синът на Вили, тв водещият Роро, беше публикувал и зов за съпричастност на фейсбук страницата си.
Последно видяхме Вили на сцена през май 2008 г., когато той се включи в концерта "Цвете за Гошо" в Южния парк.
Известният български рок певец е роден на 1 август 1945 г. в село Сомовит. Завършва английска гимназия, след което "Икономика и организация на туризма". През 1971 г. започва работа като преводач към "Балкантурист". Там завързва запознанства с много западни туристи. Това не се приема с добри чувства от тогавашната Държавна сигурност и често е привикван да дава обяснения.
Професионалната си кариера на музикант Кавалджиев стартира през 60-те с група "Викингите", след което пее в "Лира 70", "Импулс", "Златни струни", "Тангра" и други. Първият му самостоятелен албум "Вярност" излиза през 1981 година, след което следват "Вечно на път" и "Мадона".
През 1976 г. Държавна сигурност го арестува за шпионаж и връзки с чужди дипломати. Държи го 10 дни в единична килия на "Развигор". Следствието не довежда до нищо, но го принуждава да напусне Комитета по туризъм. Близък негов приятел му урежда работа в Светия синод. Остава там, докато владиката Панкратий не научава за ареста му. Освобождава го за неблагонадеждност през 1977-а и оттогава блусарят се отдава изцяло на музиката.
Последните 20 години името на Вили Кавалджиев неизменно се свързва със СДС. Той участва във всяка кампания, митинг и концерт на синята партия. Беше член и на Националния съвет на СДС.
Женен е и има три деца.
Опелото в памет на музиканта ще се състои на 30 декември от 14,30 ч на Централните софийски гробища.
Румен Зографски - RIZEX: Вили беше приятел, човек с голяма душа ... но не разбран
Познавахме се от Времето на Викингите и участията по китариадите през 60-те ... останахме големи приятели, до края заклети в Рока, въпреки, че пътищата ни се разделиха - той в музиката, аз в компютрите.
Вили обичаше всичко добро създадено в Рок'енд'Рол-а, беше и голям фен на Bad Company, пречупваше всичко през своята душевност и характерен глас, което го издигна на пиедестала "Българският Джо Кокър"...
Вили, поклон пред светлата ти памет! Почивай в мир!
Буги Барабата: Заслужаваше по-голяма известност
Познавахме се, но не бяхме много близки.
Запомнил съм го с характерния тембър, типичен за музиката, която пееше. Не случайно го наричаха българския Джо Кокър. Само той можеше да извади такъв глас. В него имаше много силен заряд. Личеше си, че музиката е голямата му любов. Умееше да грабва публиката от раз, всички го обичаха.
Беше популярен, но аз мисля, че заслужаваше много по-голяма известност от тази, която имаше.
Росица Ганева: Колоритен глас и силно присъствие
Познавам Вили Кавалджиев от много години, от вас научавам за кончината му. Нямам спомен кога и как точно се запознахме, това беше преди страшно много години. С него ме свързват много общи пътувания и участия. Той беше човек, обичащ изкуството, музиката и приятелите си. Беше много одухотворен и честно да ви кажа, съм шокирана. Защото в последно време си отиват много ценни музиканти и в мен бушуват емоции като безсилие. Ето сега, питате ме с коя песен ще запомня Вили Кавалджиев и аз не мога да ви кажа. В главата ми обаче се е запечатал гласът му - колоритен и неповторим и силното му присъствие на сцената. Ето с това ще го запомня Вили Кавалджиев.
Богдан Томов: Ценеше красивите жени
Спомням си, че като момче гледах концертите му в зала "Универсиада". Бях страхотен фен на дрезгавия му глас. Той имаше чувство за хумор, закачаше се с нас - по-младите изпълнители. Помня негови участия в Японския хотел, едни концерти на Албена, където се сприятелихме с компания от Манчестър и синът на единия англичанин дори емигрира у нас през 1993 г., защото беше влюбен в България.
Знаете ли какво още може да напишете за Вили - много харесвах страстта му към красивите момичета, напишете го. Да, той наистина ценеше женската красота.
Емо Анчев: Скромен човек и добър музикант
Познавахме се добре. Много ми е помогнал и в началото ни подаде ръка, когато прохождахме с "Конкурент".
Спомням си, че дойде веднъж в студиото, а ние записвахме вече хевиметъл. Каза ми: "Ех, Емо, ако знаеш какъв хевиметъл можем да направим ние, старите вълци!"
"Който пее, зло не мисли", това важеше в пълна сила и за него. Беше добър човек и прекрасен музикант.
За разлика от други блус изпълнители Вили не можеш да го сбъркаш с никой друг. Има характерен глас и дрезгав тембър като Джо Кокър.
Бог да го прости!
Васко Кръпката: Наричахме го Куция дявол
За мен той е гласът на българския блус и рок. Посвети последните 20 години от живота си на демокрацията, антикомунизма и отхвърлянето на стария режим.
Когато бях малък, той беше моят най-голям идол. В нашите среди го наричахме Куция дявол, защото пееше дяволски добре.
Опитахме се да го спасим. Направихме и благотворителен концерт за него. Бях написал песен, посветена на неговия талант. Казва се "Купонът продължава". Така и не можах да я завърша, исках да го направим двамата заедно.
Човека вече го няма, но песните му остават. Това е най-голямата награда за един музикант.
Призовавам читателите на тези редове да издирват и слушат негови песни. Така той ще живее вечно!
rizex - 20:11:31 30.12.2010
Роден 1 август 1945 в Сомовит, България
Починал 28 декември 2010 (на 65 г.)
Стил рок, блуз, поп музика
Активни години 1967-2010, свири с Викингите, Лира'70, Импулс, Златни струни, Тангра...