Челентано е един от най-успешните и влиятелни изпълнители в историята на италианската музика - за цялата своя кариера има издадени 41 студийни албума продадени в повече от 150 000 000 копия и е играл в повече от 40 филма.

Два пъти е носител на приза David di Donatello за филмите "Bluff - Storia di truffe e di imbroglioni" (1976) и "Mani di velluto" (1979). През 1989 г. получава голямата награда на град Милано - "Ambrogino doro". На неговото име е кръстен астероид N. 6697, открит на 24 април 1987 г.

През 1996 г.  в сътрудничество с композитора Карло Мацони и аранжора Фио Заноти Челентано записва албума "Arrivano gli uomini", съдържащ 11 нови песни. На 27 януари 1997 г. певецът прави концерт в Болоня, посветен на двадесет и третия Национален Църковен конгрес. На концерта присъства и Йоан Павел 2.

През 1998 г. по идея на съпругата на Челентано - Клаудия Мори на пазара излиза съвместен албум заедно с певицата Мина. Албумът "Mina Celentano" се продава в тираж от около 1 600 000 копия и става най-продаваният в музикалната кариера на Мина.

През 1999 г. Челентано започва работа с композитора Джани Бела. Заедно с него и с текстописеца Джулиано Рапети Могол певецът издава 5 нови албума, първият от които е " Io non so parlar d’amore". Този албум се продава в двумилионен тираж и връща интереса на публиката. В него е включена песента "L’arcobaleno", посветена на Лучио Батиста - популярен италиански певец и композитор, починал през 1998 г.

През следващата година излиза албума "Esco di rado e parlo ancora meno". Албумът се продава много добре и през 2001 г. става платинен.

През 2002 г. следва нов албум "Per sempre", който постига успех както в Италия, така и извън нея. В записите на някои от песните участва популярният американски джаз композитор и пианист Чик Кориа. Дискът е издаден в пет варианта - CD, SACD, CD DigiPak, LP и CD+DVD video.

През 2004 г. Челентано присъства на фестивала "Сан Ремо" като специален гост. През същата година излиза и поредният му албум - "C’è sempre un motivo". В него е неиздаваната песен на известния италиански бард Фабрицио де Андре, написана малко преди смъртта му, както и римейк на песента "Il ragazzo della via Gluck", изпълнена заедно със  Cesaria Evora, в ритъма на Кабо Верде. В албума песента се казва "Quel casinha" и оригиналният текст е заменен с такъв на креолски език.

През 2006 г. е издаден антологичен троен албум, който за шест месеца се продава в тираж от 350 000 копия.

В края на 2007 г. малко след 70 - годишния си юбилей Челентано издава своя 40-ти албум - "Dormi amore, la situazione non è buona". Това е петият и последен до момента албум, в който певецът работи заедно с Бела и Могол. В албума участие взимат и други автори - една от песните е написана от рапъра Нефа. Това е четвъртият платинен диск в кариерата на Челентано.

В началото на 2008 г. е издаден нов двоен албум - "L’animale", включващ песните "Canzoni d’amore" и "Canzoni contro". В двата диска място намират 28 песни, една от които е "Sognando Chernobyl", написана от самият Челентано. По тази песен е заснет 11-минутен музикален видеоклип, показващ последствията от аварията в Чернобил. За този албум певецът казва, че разкрива двете страни на неговата душа - любовта и бунта.

На 29 ноември 2011 г. на пазара излиза албумът "Facciamo finta che sia ", в чието създаване за пръв път от много време не участват постоянните партньори на Челентано - композиторът Джани Бела и поета Могол. Първоначално било планирано едновременна премиера на новия албум и мини сериала "Адриан", на който Челентано е режисьор и културен директор. Но на 28 септември 2011 г. в изданието "Corriere della Sera" се появява статия, която съобщава за скорошна премиера но първия сингъл от новият албум на Челентано. В този албум певецът работи с различни композитори и музиканти, между които са Франко Батиато, Джулиано Санджорджи, Ману Чао, Фил Палмер, рапъра Джованоти и пианиста Рафаел Гуалаци, който представя Италия не Евровизия през 2011 г.

За две седмици албума е продаден в тираж от над 150 000 копия и се превръща в петия платинен албум на изпълнителя.

На 3 декември 2011 г. Челентано участва като гост в Генуа на вечерта на италианския комик Джузепе Пиеро ("Beppe" Crillo), където представя две песни. Изпълнението се предава директно в Youtube. В края на 2011 г. певецът открива в интернет свой собствен блог, нов сайт, официална страница в социалната мрежа "Facebook" и свой официален канал в Youtube, където помества няколко свои клипа.

На 14 февруари 2012 г. след дългогодишно отсъствие Челентано се появява като специален гост на фестивала "Сан Ремо". Участието му не е потвърдено до последния момент и той се качва на сцената без да е провел нито една репетиция. Освен това по начало телевизия "RAI" не одобрява участието му на фестивала, заради зачестилите му в последно време остри критики към италианските власти. Въпреки това участието му се очаква с голям интерес и в крайна сметка се превръща в "гвоздея" на фестивала. Преди излизането му на сцената на зрителите са показани откъси от филма "Враг пред портата", показващи битката при Сталинград. По време на цялото участие на Челентано, траещо около 50 минути той говори за европейската криза, проблемите в католическата църква, правителството и конституционния съд както и за цензурата налагана от телевизия "RAI".Това предизвиква голям резонанс в италианските медии, поради особенo острата критика на Челентано към две издания - Avvenure и Famiglia Cristiana.

18 години след последното му концертно турне Челентано се връща на голямата сцена. Двете части на концертната му програма "Rock Economy"  се провеждат на 8 и 9 октомври 2012 г. в легендарната Арена ди Верона. На концерта заедно с него участва и Джани Моранди. Представени са както стари песни така и песни от последните му албуми. Забележително е, че голяна част от билетите се продават на символичната цена от 1 евро и са продадени буквално за часове. Телевизия канал 5 излъчва събитието директно и за първи път от години е на челна позиция в прайм тайма - шоуто се гледа от 9 милиона зрители. Много критици определят двата концерта като събитие от световен мащаб. На 4 декември същата година шоуто в Арена ди Верона е издадено на dvd със заглавие "Adriano live".

В навечерието на своя 75 рожден ден Челентано помества в блога си непубликуван запис от кастингите на руско - италианския филм "Italiani brava gente". Независимо, че преминава успешно кастингите, той не участва в този филм, тъй като иска да е до съпругата са Клаудия Мори.

На 19 февруари 2013 г. на официалния канал в Youtube е качена песента "Ti fai del male", посветена на парламентарните избори в Италия. Тази песен е своеобразен призив към хората да не остават равнодушни към предстоящите избори.

Челентано се снима в 40 филма, като на 4 от тях режисьор е самият той. Началото на филмовата му кариера е през 1959 г., когато участва във филма "Ragazzi del JukeBox" с режисьор Лучио Фулчи. На следваюата година има епизодична роля във филма на Фредерико Фелини "La dolce vita".

Неговият режисьорски дебют е с филма "Super Rapira a Milano", където играе и съпругата му Клаудия Мори.

До 1969 г. Челентано продължава да изпълнява епизодични роли, но все още не е постигнал голяма популярност в киното. Това се променя след ролята му във филма "Serafino" на режисьора Пиеро Джерми. Във филма е показана лиричната история на едно обикновено, глуповато но имащо добро сърце селско момче. През 1969 г. филма получава златен приз на кинофестивала в Москва.

След "Serafino" Челентано започва да се снима в поне един филм годишно. В този период той има възможност да работи с много знаменитости, като актьора Антъни Куин (във филма "Bluff" на Серджо Корбучи) режисьора Дарио Ардженто (Военната трагикомедия "If Cinue  Giornate"), и София Лорен (драмата "Bianco, rosso e..." на режисьора Роберто Латуада).

През 1975 г. участва във филма "Yuppi du", където е режисьор, сценарист, композитор и изпълнител на главната роля. За да намери пари за филма, певецът залага къщата си в Брианца. Освен него в този филм участват съпругата му Клаудия Мори и трите му деца Джакомо, Розита и Росалинда.

През 1978 г. играе в автобиографичния филм "Geppo il Forte", където е в ролята на известен певец, който избира любовта вместо парите и славата. През същата година започва съвместната му работа с режисьорския дует  Кастелано и Пиполо. Първият филм сниман с тях е "Zio Adolfo, in arte Fuhrer", където играе едновременно две роли. Най-известният филм с Кастилано и Пиполо безспорно е "Il Bisbetico Domato", в който участва и актрисата Орнела Мути. Филмът става популярен в много страни. На следващата година  участва в още една комедия с Орнела Мути - "Innanorato pazzo", която също постига успех.

През 1982 г Челентано изиграва ролята на човека-маймуна в комедията "Bingo-Bongo". Това е една от най-необичайните му роли, в която почти не му се налага да учи текст, тъй като главният герой издава само нечленоразделни звуци и едва към края на филма започва да говори. Филма представлява алегорична приказка за отношенията между човека от една страна и природата и животните от друга.

На 25 декември 1985 г. се състои премиерата на фантастичния мюзикъл "Joan Lui", в който Челентано е режисьор, автор на музиката и актьор. Филмът разказва за второто пришествие на Христос и представлява апокалиптичен мюзикъл за края на света. Продукцията струва колосалните 16 милиарда лирети, но не успява да възвърне дори половината от вложените средства и получава негативни коментари от критиката. През същата година певецът подновява работата си с режисьорите Кастелано и Пиполо, участвайки в комедията "Burbero", където играе ролята на адвоката Тито Торизи. 

След петгодишна пауза през 1992 г. Челентано се завръща към кинематографията, снимайки се в своя последен към ден днешен филм "Jackpot", в който освен като актьор се изявява и като сценарист. Филмът получава крайно негативни оценки и при вложени 18 милиарда лирети приходите са едва 105 милиона. С този филм филмовата кариера на челентано приключва.

В различни периоди Адриано Челентано е водещ на няколко телевизионни програми в ефира на първи канал на италианската национална телевизия. През 1987 г. певецът е водещ на осми сезон на шоуто "Fantastico". В предаването като специялни гости взимат участие много знаменитости и хора на изкуството - например руският режисьор Никита Михалков, британският певец Елтън Джон, групата "Bee Gees" и др.

През 1991 г. се излъчва предаването "Adriano Celentano a Notte  Rock", в което певецът отговаря на въпроси на млади хора, поканени в предаването от Милано и околностите. В рамките на предаването са представени и два музикални клипа на песни от албума "Il re degli ignoranti".

През 1999 г. са излъчени четири епизода от предаването "Francamente me ne infischio", в което се обсъждат социални и музикални теми. В шоуто гостуват Джани Моранди, Джо Кокър, Том Джоунс, Дейвид Бауи и Горан Брегович. В предаването като водещ освен Челентано участва и актрисата Франческа Нери. През 2000 г. на международния фестивал "Златна роза" предаването е отличено с приз "Сребърна роза".

През 2001 г. се излъчва още едно авторско шоу на Челентано - "125 milioni di caz..te". В един от епизодите по време на номера на Дарио Фо Челентано пада и чупи крака си. Въпреки този инцидент шоуто не е спряно, а в следващите епизоди певецът е с гипсиран крак. В рамките на шоуто се излъчва и минисериала "L’ispettore Gluck", в който Челентано изпълнява главната роля.

През 2005 г. стартира шоуто "Rockpolitik", на което Челентано отново е водещ. В това предаване се обсъждат често със сатирична нотка обществени и политически въпроси. Първият епизод предизвиква широк обществен резонанс, причина за който са ред остри изказвания на Челентано по адрес на италианското правителство, което в този момент се оглавява от Силвио Берлускони. Предаването чупи всички рекорди по телевизионен рейтинг - първият епизод е гледан от повече от 11 млн. души. Независимо от това са излъчени само четири епизода, след което предаването престава да съществува. На 20 януари 2006 г. е публикувана едноименна книга, посветена на това предаване.

На 26 декември 2007 г. се излъчва предаването "La situazione di mia sorella non buona". Шоуто е заснето в звукозаписното студио на телевизия RAI в Милано. В предаването е показан процеса на запис на албума "Dormi amore, la situazione non è buona" и е засегната темата за ядрените електрически централи и проблемите свързани с този отрасъл на енергетиката. В рамките на предаването Челентано изпълнява четири песни от новият към този момент албум. 

Адриано Челентано се запознава с бъдещата си съпруга Клаудия Мори на снимките на филма "Uno strano tipo". На 14 юли 1964 г. те тайно се женят в църквата Свети Франциск

в град Гросето. Клаудия също така заема поста изпълнителен директор на музикалния лейбъл "Clan Celentano". Двамата имат три деца - две дъщери Розита и Росалинда и син Джакомо. Джакомо също е певец, а Росалинда е актриса. Челентано обича футбола и е фен на Интер Милано. През 2008 г. участва на концерт в чест на стогодишнината от основаването на клуба. Любимото му хоби и до днес е да поправя часовници. Също така обича тениса, билярда, фотографията, шахмата и кулинарията.

Челентано нерядко прави остри изказвания по адрес на италианските власти. Той е активен защитник на околната среда, архитектурните паметници и е против недобросъвестното управление и цензурата в средствата за масова информация. Дълго време се отнася негативно към Силвио Берлускони. На 29 април 2011 г. пише открито писмо в изданието "Fatto Quotidiano", в което остро критикува министър-председателя, обвинявайки го в лъжа и че е неспособен да управлява страната. В същото писмо призовава италианците за активно участие в реферундума, състоящ се на Апенините на 12 юни. Берлускони подава оставка  на 13 април 2011 г. Понастоящем Челентано е поддръжник на партията "Movimento 5 Stelle" (M5S), създадена от италианския комик и днес политик Бепе Грило.

По религиозни убеждения Челентано е католик: "Аз вярвам в Бог и считам, че той е във всеки човек" казва певецът.